Най-скъпото кафе в света се прави от екскременти

Легенди за юдите в три планини с Бойка Асиова, д-р Силвия Паскалева за медицинския туризъм

БНР Новини
9
Бъндеришки циркус
Снимка: Бойка Асиова

Има една световна организация на луди глави, готови да се откажат от удобства и сън, за да видят, вкусят, изпитат, помиришат колкото може повече от местните нрави в далечни страни или в някое затънтено кътче на собствените им държави. Това е FIJET – световната федерация на пътуващите писатели, в която и аз имам честта на членувам. В българския й филиал АБУЖЕТ заразата с бацила на приключенията е повсеместна и поражда бурна дейност. След като 33-ма си плюха на клавиатурите и описаха по една своя екзотична авантюра в книгата „Магията на пътешествията“, новият им проект е сайтът legends.abujet.net.

В него 16 (засега) писатели ще поместят по едно не особено популярно предание от краищата на България, които са обходили. Поканих Бойка Асиова – журналист, писател, събирач на народни песни и митове. Тя е истински познавач на мястото, където се прегръщат три планини – Рила, Пирин и Родопа и бродят митичните същества, юдите. Помолих Бойка да поясни какво е това - нещо като веда или самодива? Точно! А колко са юдите, никой не знай. Асиова разказва още легендите за двамата братя и главата чесън, за бог Перун и щерка му Перуника… И ни подсеща за кой ли път, че ако искаме да видим дивни красоти и да чуем шепота на преданията, не е необходимо да ходим зад девет земи в десета. Достатъчно е да изкачим близката българска планина.

Жабешко езеро. Снимка Бойка Асиова

Докато сме на вълна легенди в „Покана за пътуване“ звучи още една. Българска, но от далечен Татарстан. Естествено, в родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“.


Как ви звучи кафе, което в суров вид струва 250 долара килото? Предполагам – еретично скъпо. Екзотично. Непостижимо. В България 200 грама се продават за над 300 лева, а някои заведения го предлагат по 60-70 лева чашката. И всичките тези разходи за… кафе, преминало през храносмилателния тракт на симпатичното животинче палмова цибетка. Да, точно това е, което си мислите. Наострете уши и преодолейте гаденето. Време е за вкусната ни рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.

Wikipedia.orgЕдно от най-екзотичните преживявания в Индонезия е чашката копи луак. На място ще го вкусите за 5 долара. Специалното на неговите зърна е, че минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати, но обогатени с минерали  и витамини от тялото на подобната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на метода за ферментация на кафето чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие. Зърната  се изхвърлят по естествен път, сушат се на слънце, след измиването си имат упойващ аромат, плътен вкус на карамел и  ефект на амфетамин. Лично го изпитах – след чашка кафе към пет следобед цяла нощ бродих като прекалил с енергийна напитка таласъм.

Цената на „копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг. У нас му казват и лувак, но аз ще се придържам към индонезийската версия. Кафето произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси в индонезийската част на Малайския архипелаг. Копи луак започнало като хайлазки начин местните да си набавят напитка, без  да се катерят по дърветата, а се превърнало, не без помощта на рекламата, в най-скъпото кафе в света. Япония изкупува по–голямата част от реколтата, а в САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Необичайният мек карамелен аромат с характерния дъх на земя и джунгла е силно преувеличен. Когато го опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова дълбок и подкосяващ, не че беше лош, де.

Всеки има познат, близък или поне е чувал за някого, който отива да се лекува в чужбина. Необходимостта от правилната терапия на точното място е довела до медицинския туризъм.  Българските лекари и болници също лелеят да се приобщят към най-предпочитаните за оздравяване места. В студиото е д-р Силвия Паскалева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Тя е част от екипа, който създава стандартите за медицински туризъм у нас.  Първият ми въпрос към нея бе „Има ли разлика между здравния и медицинския туризъм?“. Оказа се, че – да. Първият е за профилактика, общо укрепване и повишаване качеството на живот, докато вторият си е за лечение. Д-р Силвия Паскалева, която е била лекар и на златните момичета, очертава и географията на медицинския туризъм.

И в това има стереотипи – за онкология се ходи в Израел, Германия, Франция и САЩ, за специфична естетична хирургия – в Бразилия. За какво ще започнат да идват в България, това е въпросът!





В „Покана за пътуване“ има и една вълнуваща новина – на страницата на предаването във Фейсбук започва Диамантеният месец. Всеки понеделник до края на годината там ще се задава въпрос, свързан с миналото издание на предаването, слушателите ще отговарят, а жребият ще определи късметлията, който ще си направи диамантена терапия на лицето.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07