За новата стихосбирка на Гриша Трифонов - „Югоизточната порта”, поетът Любомир Левчев пише:
„Югоизточната порта” ми помогна да преоткрия Гришата. Харесвам тази книга, защото е спонтанна и внушава доверие дори на изкушени като мен. Нищо по-съществено не бих могъл да кажа, защото не съм литературен критик, не мога и не желая да правя традиционните анализи. Но ми се струва, че и Гришата сам е искал да се преоткрие и го е направил добре. Ако се лъжа, значи ме е излъгал талантливо.”
В четвъртък привечер -
отново за последно -
като швейцарска рота
си отива есента:
мъжете й възсядат
костеливите велосипеди,
жените й премятат чантите
с червени кръстове.
Четвъртък вечер.
На оранжеви автомобили
приижда зимата
с мъжете и жените си.
Прииждат
- зимни -
техните деца
и кучета;
прииждат -
зимни думи,
зимни смърти,
зимни рози.
И даже няма да си махнат за довиждане
разминат ли се на завоя под липите.
Единствено ще бъде раздвоена котката,
но тя е къщна котка,
ще се върне бързо.
А вкъщи вече ще е влязла зимата.
Ще премете, ще си запари чай,
ще седне
пред все по-заскрежаващия се прозорец.
Ще си отдъхне -
колко самота я чака!
/Б.А./
