Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България реализира значителна част от Брутния вътрешен продукт от добива на злато

Миналата година в "Челопеч Майнинг" са добити над 1 милион тона руда, мед, злато и сребро, за които в бюджета е влязла концесионна такса от 6,5 млн. лева.
Снимка: БГНЕС

На фона на финансовата криза, която отново разтърсва света, цената на златото на световните борсови пазари надхвърли 1800 долара за тройунция. По данни на Минно-геоложката камара България е четвъртата по добив на злато в Европа, произвежда над 80 хиляди тона златен концентрат годишно и реализира значителна част от Брутния вътрешен продукт /БВП/ от добива на злато.

Според любители търсачи и някои геолози в България буквално стъпваме на злато, но не знаем как да забогатяваме от него. Изпълнителният директор на камарата Иван Андреев уточни, че доказаните икономически рентабилни находища на злато у нас са в Челопеч, Крумовград и в района на Кърджали. Находището в Челопеч се смята за едно от най-големите златни находища в Европа. Златоносни реки има в Средногорието, в южната част на Западна България и в източните Родопи. Потенциални промишлени бъдещи находища има в Стахиевското рудно поле, Каменски дол, и селата Хан Крум и Розино.

В момента добив на злато има в находището Чала с оператор Горубсо - Кърджали и в Челопеч с концесионер Челопеч Майнинг. Това са двете опериращи със злато мини у нас, поясни Иван Андреев и добави, че тече процедура по одобрението на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за находището в Крумовград. Минните находища са разпределени между двама концесионера Горубсо - Кърджали и Челопеч Майнинг. И въпреки интереса от страна на инвеститорите към потенциалните възможности за добив, хората в повечето случаи се противопоставят. Според директора на Минно-геоложката камара Иван Андреев има и други икономически интереси, които искат да няма такъв добив.

Андреев увери, че сега технологията за добиване на злато е камерно-стълбова, което позволява след изземане на полезния компонент дупката да се запълни с цимент и да не остават кратери на повърхността на земята. С новата технология загубата на полезен компонент е до 3 процента, тя е много по-екологична и щадяща околната среда. Ако в световното производство на злато цианидните съединения се използват на 100 процента, то в добива те са 1 на сто, а в България този процент е още по-малък, коментира Иван Андреев.

Минерално-суровинната индустрия е на печалба, тя добавя 5 процента от БВП на страната и един основен процент от този БВП пък идва от отрасъла метални полезни изкопаеми, който включва и добива на злато, увери Андреев. По данни на Министерството на икономиката и енергетиката през миналата година в Челопеч са добити над 1 милион тона руда, мед, злато и сребро, за които в бюджета е влязла концесионна такса от 6,5 милиона лева. От находището Чала, което дава само злато, са добити 58 хиляди тона руда и е внесена такса в размер на близо 68 хиляди лева.

Още за използваните и неизползвани възможности за добив на злато в България можете да чуете в звуковия файл с репортажа на Наталия Ганчовска.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна