Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От 1 юли Холандия въведе нов режим за достъп до трудовия си пазар, който предвижда българите и румънците да получават разрешителни за работа само по изключение – ако работодателят докаже, че не е намерил кандидат за мястото в никоя от другите 25 страни от ЕС. Български евродепутати веднага сезираха ЕК, че България се третира като страна, която е извън ЕС. Оттам обаче не установиха нарушение на правилата, заложени в т.нар. "преходни периоди" за достъпа ни до трудовите пазари. С това проблемът не отпадна. От българската общност в Холандия все по-настоятелно започнаха да искат българската държава да защити правата им на граждани на ЕС. Затова снощи в Ротердам беше евродепутатът от ЕНП Илиана Иванова, която вече близо 2 години се опитва да убеди европейските институции, че преходните периоди и разрешителните режими са дискриминационни и трябва да отпаднат час по-скоро.
Според сънародниците ни българите само в Ротердам са около 10 000. Те си имат фондация, която се казва „България”. Тя им помага да се обединят помежду си и да се приобщят към страната.
Секретарят на фондацията Снежана Ангелова описа проблема с намирането на работа така: Българите на пазара на труда в Холандия биват третирани като граждани на държава извън ЕС. Процедурата е абсолютно същата. Разрешителни за работа на практика не се издават. Дългата процедура възпира работодателите да я започнат, а от друга страна когато се започне процедура, почти винаги отговорът е негативен.
Заради тази дълга процедура с очаквано лош край повечето българи въобще не тръгват по законово определения път за получаване на разрешително за работа. Те са намерили друг начин – регистрират еднолични фирми и търсят кой да ги наеме като подизпълнители. После самите те наемат като подизпълнители други българи. Тази система е работила с години, преди холандците да я обявят за незаконна, разказва един от сънародниците ни, живеещи в Холандия.
