Дмитрий Данилов: Руската позиция за Сирия може да се промени

Интервю на В.Михайлов с Дм.Данилов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мнозина смятат, че Русия е страната, която държи ключа към събитията в Сирия и много бързо може да се стигне до благоприятна развръзка, ако Москва окаже натиск върху Дамаск. И докато на Запад очакват от Кремъл съдействие за свалянето на Башар Асад от власт, Москва продължава да настоява за национален диалог между враждуващите страни в Сирия, който става все по-невъзможен в условията на изострящ се граждански конфликт. Руският външен министър Сергей Лавров тези дни попари надеждите, че трагедията в Хула ще накара Москва да промени позицията си за изход от конфликта в Сирия. Първият руски дипломат настоя, че отговорност за убийствата носят не само правителствените сили, но и въоръжената опозиция. Според Лавров призивите за смяна на режима сега не са най-важното, защото приоритетът е да се спре насилието и да се седне на масата за преговори. За това дали е възможна промяна в руската позиция нашият кореспондент в Москва Васко Михайлов разговаря с Дмитрий Данилов, завеждащ отдела за европейска сигурност в Института за Европа към РАН.

- Може ли да очакваме промяна в руската позиция спрямо Сирия под натиска на последните събития, когато светът стана свидетел на жестокост и кърваво насилие спрямо цивилните граждани?
- По принцип руската позиция може да се промени. Не мисля, че тя се определя само от вътрешните руски фактори, а също така и от обстановката в Сирия и ситуацията в зоната на конфликта. Кремъл просто няма да може да пренебрегне фактите, ако става дума за престъпленията на режима. В този смисъл Москва ще се окаже в много сложна ситуация, защото нейната позиция досега беше лишена от онази гъвкавост, която дава възможност за промяна без политически загуби. Ако разследването, което беше инициирано от Русия даде нови основания за сериозни обвинение срещу режима, мисля, че това ще повлияе на позицията на Москва и тя ще стане по-твърда спрямо Дамаск. Същевременно, това не означава, че Русия ще бъде готова да се откаже от своята принципна позиция, че конфликтът може да бъде решен само с мирни средства и без външна намеса. Мисля, че тази позиция няма да се промени, независимо от обстоятелствата и в това отношение, струва ми се, Русия няма принципни различия с европейските партньори. Планът на Кофи Анан, който Москва, Европа и САЩ приветстваха, по принцип съвпада с руската позиция, а тя е че въвлечените в конфликта страни трябва да се договорят, естествено, ако не бъде определено поведението на режима като престъпление срещу човечността. Засега тази граница не е прекрачена и такива формулировки не съществуват. Русия смята, за крайна позицията, че сирийският президент трябва да се оттегли, и затова не е съгласна с това. Всъщност докато сме в легалното правно пространство, няма никакви основания външните сили да настояват режима да се оттегли. Затова смятам, че позицията на Русия може и да се промени, но в определени граници. Трябва да разбираме, че за Москва смяната на режима в Сирия се разглежда и в контекста на руското присъствие не само в тази страна, но и в Близкия Изток. Именно това се има взима под внимание и затова ако има промени в позицията на Москва, те ще бъдат съобразени с бъдещата роля и присъствие на Русия в региона във всички тези аспекти, включително в контекста на отношенията с новите политически сили в Близкия Изток и Северна Африка, и в контекста на отношенията на Русия с нейните западни партньори- Европа и САЩ.

- В международната общност преобладава мнението, че докато сирийският президент е на власт, насилието ще продължи. Може ли Русия, която има силно влияние върху режима в Дамаск, да окаже натиск върху Башар Асад, като в Сирия бъде приложен йеменският сценарий, за да не се стига до развръзка като в Либия?
-Не бих изключил напълно тази вариант, но ако се обсъжда такава опция, то това не е въпрос на публичната политика. Естествено, Русия има определено влияние върху Башар Асад. Може да се стигне до там, че вътре в самата Сирия да бъде решено, че трябва да се смени режима. Но ще бъдат поискани много сериозни гаранции за живота и сигурността на хората от досегашната власт, както и , че страната няма да се радикализира. Според мен, обаче, такива гаранции няма да бъдат дадени. Подобни опити имаше и в Тунис и в Египет, където до последно подкрепяхме Мубарак, макар че беше ясно, че той си отива. Да не говорим за Либия, където видяхме за какви гаранции относно режима става дума. И сега, когато имаме избори в редица страни от региона виждаме, че на власт идват мюсюлмански движения, които мнозина определят като радикални и едва ли ще можем да оказваме върху тях контрол и влияние занапред. Именно от тази гледна точка ситуацията в Сирия, за съжаление, не дава възможност да разчитаме на нещо по-добро, тъй като всичко онова, което видяхме в рамките на арабската пролет сега налага своя отпечатък върху ситуацията в Сирия. Затова отговарям на вашия въпрос: да, не изключвам възможността, че ще възникне ситуация, когато Асад ще трябва да се оттегли от властта с най-малки загуби, но възможностите на външните играчи да гарантират тези оптимални условия са много ограничени.
-Затова ли Русия както се казва до последно ще стои зад сирийския президент?
-Съществува гледна точка, че ако Русия и занапред продължи да подкрепя Башар Асад, тя ще загуби своите позиции в Близкия Изток. Аз смятам точно обратното, че ако Русия спре да подкрепя Асад, тя няма вече да има никакво влияние в Близкия Изток.
- Но ако се стигне до варианта за военна намеса, няма ли Русия да изпадне в изолация?
-Много се говори за военна операция, но засега не виждам кой, в сегашната ситуация би поел отговорността за началото на нова военните действия. Особено след Либия, след изтегляне от Афганистан, което върви в момента, още повече на фона изборите в САЩ. За това, засега не виждам реални възможности за такава намеса. А ако говорим за легитимните международни стандарти в рамките на ООН или ОССЕ става очевидно, че ако ние не можем да се договорим по политическите позиции относно Сирия, то по въпроса за военна интервенция още повече няма да успеем да постигнем съгласие.