Бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков коментира в "Преди всички" протестите срещу високите сметки за ток и избора на новия председател на ДКЕВР Юлиана Иванова.
Не познавам добре професионално новия председател на ДКЕВР Иванова, освен когато придружаваше RWE при преговорите за "Белене". Изключително трудна експертна работа е справянето с регулатора. Това е орган със специални компетенции – трябва да работи с най-новите финансови модели, да разбира от енергетика и да върши експертна работа извън политическия дебат. Не мога да кажа нищо друго, освен да й пожелая успех. Дано да е разбрала какво трябва да направи.
Има различни методики на ценообразуването, поясни Трайков. В България енергийните компании представят в ДКЕВР своите планове за инвестиции и разходи. ДКЕВР ги разглежда и казва какво трябва да се направи. Не мисля, че има някакви драстични проблеми. Системата е тази - искат да направят разходи и инвестиции, а ДКЕВР казва "да" или "не". Обикновено им разрешава половината от това, което искат. Причините за случващото се са комплексни – в основата са ниските доходи в България. Цената на тока в България е най-ниската в ЕС и около три пъти по-ниска, отколкото в Германия. Сметката е равна на количеството консумирана енергия по цената. Консумираме повече електроенергия, за да получим нивото на комфорт. Това се дължи на нискоенергийните жилища. Трябва да се подпомогне инвестирането в енергийна ефективност.
"Бобовдол", "Брикел", "Марица-изток 3" получиха завишени цени. Миналата година преди оставката ми дебатирахме с регулатора точно това. Там има социален момент – със заплатите на работниците.
Когато някой вече не е на позицията си, се намират достатъчно хора, които да му вменят вина. Като министър, когато съм имал забележки към г-н Семерджиев, съм го питал – така Трайков коментира обвиненията срещу бившия шеф на ДКЕВР.
Независим регулатор е дългосрочна цел. Като се ограничават инвестициите в дългосрочен план, се влошава качеството на услугата.
Хората насочват гнева си към ЕРП-тата. Само 17 процента отиват в ЕРП-тата. При държавни ЕРП-та този процент беше 25. Ако бяха държавни, сметките трябваше да се вдигнат с още 10 процента, каза още Трайчо Трайков.
Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол каза във връзка с прокурорската проверка на Агенцията:
Защо прокуратурата се интересува само от Агенцията – тя е част от система на приватизиращи органи.
Няма защита на държавния интерес при продажбата на мажоритарните пакети на електроразпределителните дружества преди години, както и сега при предлагането на остатъчните дялове.
Руси Статков каза още, че при продажбата на основните пакети преди време са били заложени много малко изисквания към купувачите. Той обаче уточни, че в тогавашната обстановка страната ни е била принудена да приватизира като условие на Международния валутен фонд и Световната банка за получаване на заеми.
Интервютата с Трайков и Статков можете да чуете от звуковите файлове.
