„Дамата с кученцето” – вечната тема за любовта през погледа на вечния Чехов. С участието на незабравимите Невена Коканова и Любомир Кабакчиев. Постановка – Моис Бениеш.
"Странно същество е руският човек! - казва веднъж Чехов на Горки. - В него като в сито нищо не се задържа. На младини той жадно пълни душата си с всичко, каквото му попадне под ръка, а след като мине тридесетте, в него остават някакви сиви вехтории. За да се живее добре, човешки, трябва да се работи. Да се работи с любов, с вяра. А у нас не умеят това. Архитектът, след като построи две-три прилични къщи, сяда да играе карти, цял живот играе или пък стърчи зад театралните кулиси. Лекарят, ако има пациенти, престава да следи науката и на четиридесет години е сериозно убеден, че всички болести се дължат на настинка. След като си спечели добро име с някоя сполучлива защита, адвокатът вече престава да се грижи за защитата на справедливостта, а отстоява само правото на собственост, залага на конни надбягвания, яде стриди и иска да мине за тънък познавач на всички изкуства. Актьорът, изиграл сносно две-три роли, престава да учи ролите си, започва да носи цилиндър и си въобразява, че е гений. Цяла Русия е страна на някакви алчни и мързеливи хора: те ужасно много ядат, пият, обичат да спят денем и хъркат насън. Женят се, за да има ред в къщата, а си намират любовници за престиж в обществото. Психиката им е кучешка: когато ги бият, те тихичко скимтят и се крият в колибката си, когато ги галят - лягат по гръб с вирнати лапички и въртят опашчиците си..."
"Зле живеете, господа!" – възкликва Чехов с укор и болка…
И любовта в творчеството на Чехов е объркана като целия живот… Всички обичат и искат да бъдат обичани, но някак все не се получава…
Дали нещо се е променило?... Дали сега, след повече от век, живеем, работим и обичаме по-добре?
петък, 26 февруари, от 23.00 часа
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
