Когато се поставя основата на нещо толкова голямо (във всеки един смисъл), каквото е „АфроКубизмът”, много важна е селекцията. Да започнем от кубинските песни, които познаваме – народни или създадени от Компай Сегудно, от Нико Сакито, от вас самия. Как избрахте кои точно да влязат в този албум и да бъдат „пренаписани” един вид в западноафрикански стил?
Репертоарът на проекта „АфроКубизмо” се състои от традиционна кубинска музика, но там се появяват и две интерпретации на песни на Елиадес Очоа, мои – A la luna yo me voy и Tumbao 27. Това са мои неща. Има и песни на Гийермо Портавалес и Лоренсо Йересуело, и на други кубински автори – да, това е един разнообразен диск. Всички парчета, които присъстват в албума, следват единно внушение, но в крайна сметка продуцентът Ник Голд (човекът начело на World Circuit – б.а.) беше този, който реши кои песни да влязат и кои не. Когато подхванахме този проект, репертоарът ни се състоеше от 25 песни и от тях трябваше да избираме кои да останат в диска. Другите песни също са добри, но ще бъдат за друг диск.
Вашата музика с Grupo Patria, които също участват в този проект, е свързана повече с традиционните кубински стилове – сон, гуахира и други – и не е толкова „африканска” или „афро-кубинска”, ако я сравним с тази на Роберто Фонсека или на Омар Соса, например. Това, според мен, прави срещата ви със музикантите от Мали още по-интересна. Вие лично кога и как открихте африканската музика за себе си– и като слушател, и като музикант?
Преди много години, през 1995 г., записах един диск с Ману Дибанго, известния саксофонист от Камерун. Но това не е същото, което правя сега. С проекта „АфроКубизмо” навлязох наистина в африканската музика. Докато навремето Ману Дибанго следваше нашата музика и се адаптираше към нашия стил, сега ние се адаптираме към африканците, както и те се адаптират към нас. Сега имаме истинско обединение на две различни сили.
Споменахте песента A la luna yo me voy, която сте включили в този албум. Тя е интересен случай, защото е „африканска” по свой си начин, черпейки от хаитянските традиционни стилове…
Тази песен е на Елиадес Очоа, не е традиционна хаитянска песен. A la luna yo me voy е сливане, хармония между френската тумба, хаитиянските ритми и кубинския сон: в нея има от всичко. Но да – влиянието от хаитянската, а оттам и от африканската музика тук е много силно.
Кое беше най-голямото предизвикателство за вас, когато се захванахте с „АфроКубизма”?
Когато започнахме да репетираме, в началото се чувствахме странно, защото сме свикнали да работим с нашия си кубински звук. Африканската музика е друг начин на свирене, друг начин на правене на музика. Но с течение на времето започнахме да се запознаваме все повече с африканската музика и да се чувстваме все по-удобно в нея. Днес дори мисля, че се справяме добре. Работихме доста, знаейки, че трябва да направим добре нещата. Така се и получи.
Албумът „АфроКубизмо” страничен проект ли е за вас или по някакъв начин ще зададе нови насоки в музиката ви?
Начинът, по който аз правя традиционна кубинска музика няма да се промени никога. Сега вратите пред мен са отворени към други култури и винаги мога да направя различен проект, но личният ми стил винаги ще си остане кубинският сон.
Според вас „АфроКубизмът” традиционна музика ли е, или авангардна?
Той не е нито нов, нито необичаен. Мисля, че „АфроКубизмът” е просто музика. От определена гледна точка, този проект е нещо ново и различно, защото африканци правят кубинска музика и кубинци правят африканска. Но със сигурност се получи добре и това сътрудничество е по-скоро нещо естествено, отколкото ново.
Как вие приехте това сътрудничество?
На мен ми харесва и винаги ще съм отворен към подобно сътрудничество. В този случай това беше наше задължение, което бяхме поели преди 14 години. Когато се правеше Buena Vista Social Club, идеята беше да се направи именно това – запис на Елиадес с няколко африканци и може би няколко кубински артисти. Но тъй като африканските музиканти не успяха да дойдат в Куба тогава, записахме Buena Vista. Това, което сега направихме, трябваше да е оригиналният Buena Vista Social Club.
