Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„АфроКубизъм” на Sziget (продължение)

„АфроКубизъм” в Любляна (първият отляво е Тумани Диабате, вторият – Джелимади Тункара, четвъртият – Басеку Куяте, а петият, с неизменната шапка – Елиадес Очоа).
Снимка: Цветан Цветанов (архив на „Аларма”)
В този конкретен случай терминът-клише „проект” не бива да дразни читателя, защото продуцираният от британския лейбъл World Circuit „АфроКубизъм” си е точно „проект” – в най-положителния смисъл на понятието: с първоначален замисъл, с изследователски сюжет, поетапно осъществяване и (дай боже) множество продължения. „АфроКубизмът”, макар и не под това име, като хрумване предхожда Buena Vista Social Club, а през последните години няколкократно е давал индикация, че… аха, ще се роди – с песни като Ai Ga Bani на Али Фарка Туре и Тумани Диабате (с участието на Орландо Качаито Лопес) и Sante Yalla на сенегалеца Шейх Ло (който също ще участва на Sziget  тази година), с дебютния и за съжаление последен албум на без време отишлия си кубински перкусионист Анга Диас… Всъщност в диска „АфроКубизмо” има специална пиеса, композирана от Баба Сисоко и посветена именно на Анга Диас. И наистина – всички тези великани на музиката на Куба и Мали, преселили се в „по-добрия свят” през последните години – и Али Фарка, и Качаито, и Анга – сякаш ни се усмихват от Вечността: на нас и на „новото бебе в семейството”, както нарича „АфроКубизма” майсторът на западноафриканската арфа Тумани Диабате .
Освен солистите на проекта Тумани и Елиадес Очоа, в АфроКубизмо” участват още Басеку Куяте (виртуоз на н’гони, познат от албумите на Али Фарка Туре и от двата си солови албума, вторият от които издаден от американския лейбъл Sub Pop), легендарният китарист Джелимади Тункара (от Rail Band) и още двама от голямата грио-фамилия Диабате – певецът Касе Мади Диабате и балафонистът Ласана (братовчед на Тумани от Гвинея, познат на широката публика от съвместния албум на Тумани с Тадж Махал).
Това е Африка! А за това как стоят нещата от кубинска страна ще ни разкаже самият Елиадес Очоа, записан от екип на „Аларма” в Любляна през ноември 2010 г. на един от първите концерти, представящи „АфроКубизмо” пред широка публика... 

Когато се поставя основата на нещо толкова голямо (във всеки един смисъл), каквото е „АфроКубизмът”, много важна е селекцията. Да започнем от кубинските песни, които познаваме – народни или създадени от Компай Сегудно, от Нико Сакито, от вас самия. Как избрахте кои точно да влязат в този албум и да бъдат „пренаписани” един вид в западноафрикански стил?
Репертоарът на проекта „АфроКубизмо” се състои от традиционна кубинска музика, но там се появяват и две интерпретации на песни на Елиадес Очоа, мои – A la luna yo me voy и Tumbao 27. Това са мои неща. Има и песни на Гийермо Портавалес и Лоренсо Йересуело, и на други кубински автори – да, това е един разнообразен диск. Всички парчета, които присъстват в албума, следват единно внушение, но в крайна сметка продуцентът Ник Голд (човекът начело на World Circuit – б.а.) беше този, който реши кои песни да влязат и кои не. Когато подхванахме този проект, репертоарът ни се състоеше от 25 песни и от тях трябваше да избираме кои да останат в диска. Другите песни също са добри, но ще бъдат за друг диск.
Вашата музика с Grupo Patria, които също участват в този проект, е свързана повече с традиционните кубински стилове – сон, гуахира и други – и не е толкова „африканска” или „афро-кубинска”, ако я сравним с тази на Роберто Фонсека или на Омар Соса, например. Това, според мен, прави срещата ви със музикантите от Мали още по-интересна. Вие лично кога и как открихте африканската музика за себе си– и като слушател, и като музикант?
Преди много години, през 1995 г., записах един диск с Ману Дибанго, известния саксофонист от Камерун. Но това не е същото, което правя сега. С проекта „АфроКубизмо” навлязох наистина в африканската музика. Докато навремето Ману Дибанго следваше нашата музика и се адаптираше към нашия стил, сега ние се адаптираме към африканците, както и те се адаптират към нас. Сега имаме истинско обединение на две различни сили.
Споменахте песента A la luna yo me voy, която сте включили в този албум. Тя е интересен случай, защото е „африканска” по свой си начин, черпейки от хаитянските традиционни стилове…
Тази песен е на Елиадес Очоа, не е традиционна хаитянска песен. A la luna yo me voy е сливане, хармония между френската тумба, хаитиянските ритми и кубинския сон: в нея има от всичко. Но да – влиянието от хаитянската, а оттам и от африканската музика тук е много силно.
Кое беше най-голямото предизвикателство за вас, когато се захванахте с „АфроКубизма”?
Когато започнахме да репетираме, в началото се чувствахме странно, защото сме свикнали да работим с нашия си кубински звук. Африканската музика е друг начин на свирене, друг начин на правене на музика. Но с течение на времето започнахме да се запознаваме все повече с африканската музика и да се чувстваме все по-удобно в нея. Днес дори мисля, че се справяме добре. Работихме доста, знаейки, че трябва да направим добре нещата. Така се и получи.
Албумът „АфроКубизмо” страничен проект ли е за вас или по някакъв начин ще зададе нови насоки в музиката ви?
Начинът, по който аз правя традиционна кубинска музика няма да се промени никога. Сега вратите пред мен са отворени към други култури и винаги мога да направя различен проект, но личният ми стил винаги ще си остане кубинският сон.
Според вас „АфроКубизмът” традиционна музика ли е, или авангардна?
Той не е нито нов, нито необичаен. Мисля, че „АфроКубизмът” е просто музика. От определена гледна точка, този проект е нещо ново и различно, защото африканци правят кубинска музика и кубинци правят африканска. Но със сигурност се получи добре и това сътрудничество е по-скоро нещо естествено, отколкото ново.
Как вие приехте това сътрудничество?
На мен ми харесва и винаги ще съм отворен към подобно сътрудничество. В този случай това беше наше задължение, което бяхме поели преди 14 години. Когато се правеше Buena Vista Social Club, идеята беше да се направи именно това – запис на Елиадес с няколко африканци и може би няколко кубински артисти. Но тъй като африканските музиканти не успяха да дойдат в Куба тогава, записахме Buena Vista. Това, което сега направихме, трябваше да е оригиналният Buena Vista Social Club.

По публикацията работи: Цветан Цветанов
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна