Легендите THE EX пред „Аларма”

Два часа преди кацането на самолета на легендите THE EX в София, ние ви предлагаме интервю с китариста-основател Тери Хаселс, Катрин Борнефелд (барабани, перкусии, вокали) и най-новия член на групата Арнолд де Боер.

Да започнем с музиката – музиката, която може да е и само музика, но и сила, способна да разруши дадена диктатура, дадена лъжа, дадена, дадена система от предписания как да бъдем послушни…
Тери Хаселс: Като The Ex винаги сме се старали да вървим напред и навярно затова никога не сме оставали прикрепени към определен музикален жанр или към определена теоретична или политическа доктрина. При нас нещата непрекъснато са в развитие, в движение. И когато правим инструментална музика заедно с фрий джаз музиканти, например, политическото послание не е по-маловажно, отколкото в песните ни. Това при нас е въпрос на инстинкт, защото понякога инструменталната музика може да носи много по-силно политическо послание от теоретически поднесената формула с думи, както беше в ранните години на пънка. Днес няма нужда да се афишираш като анти-расист например, ако цялата ти музика носи това послание.
Името ви се свързва до голяма степен с анархизма в Европа от края на ХХ век. Имали ли сте си проблеми с дясно ориентирани екстремистки движения на концерти, защото на други групи това често им се случва?
Тери Хаселс: Всъщност не. Последно си спомням някакви скинхедове на един наш концерт в Полша, но те така и не направиха нещо. Глупави хора има навсякъде по света, но ние винаги излизаме победители с музиката си.
През последните две-три години имахте доста концерти из Балканите. Как виждате от днешна гледна точка нашата част от света, ако си говорим за рокендрол сцена, за фестивали, за стереотипи за Изток и Запад?
Арнолд де Боер: Да, и с The Ex, и със собствения си проект Zea аз лично успях да видя доста от Нови Сад, Марибор, Любляна, Скопие, Куманово, Белград. Белград, например, в момента е един от любимите ми градове в Европа. Има нещо специално във всичките тези места – и по отношение на публиката, която е много отдадена, и по отношение на организаторите. Понякога нещата не са чак толкова прецизно организирани, колкото на Запад, но за сметка на това концертите ни из Балканите винаги са, някак си, специални. И това ни провокира и нас самите да вложим нещо повече в тях. Определено ще се връщаме на Балканите още много пъти – примерно в България и Румъния още не сме били, а много ни се иска. При нас нещата се основават предимно на лични контакти – примерно: миналата година свирих на EXIT със Zea, защото организаторите на фестивала случайно бяха попаднали на мой концерт някъде другаде по Балканите. И така – те дойдоха, представиха ми се и решихме да го направим. Ние сме такива хора – уговаряме се лично, не препращаме към агенти и PR-и, много често спим на пода у хората, които са ни поканили, ако са наистина готини хора. Държим на личния си контакт с хората.
Ти специално си в групата сравнително отскоро, от около 3 години, но човек няма да забележи това, освен ако не го е прочел някъде. Разкажи ни как попадна в The Ex.
Арнолд де Боер: Свирихме заедно, за да подпомогнем един скуот в Амстердам – преди 7-8 години. Имаше много групи, сред които и Zea, и The Ex. После дойде 25-годишнината на The Ex и те поканиха цял автобус музиканти за съвместно турне, сред които музиканти бях и аз. После свирихме заедно в Етиопия – аз също, както музикантите от The Ex, в последните години съм силно повлиян от етиопската музика… И после, някъде към края на 2008 г., когато оригиналният им вокалист Йос напусна групата, те се замислиха кого да поканят и решиха да поканят мен. Вече се познавахме от няколко години и си пасвахме много добре, а на тях им трябваше не просто заместник, а музикант, който да пасва на техния свят. И така, през 2010 г. записахме нов албум в Чикаго, в студиото на Стив Албини. Това е много важно да се каже – макар да пея много от старите песни, записани оригинално с Йос, аз не се опитвам да го имитирам. Също така, понякога на концерт с The Ex свирим и една моя песен в етиопски стил от Zea – Song For Electricity. Но главното, което правим, е да измисляме нови песни заедно. Самите The Ex неслучайно са оцелели 32 години. Защото това, което правят, с нови музиканти или самите те, никога не е джубокс на старото им творчество, а нещо наистина ново и свежо. Ако трябва да опиша процеса ни на работа, той изглежда много просто – четирима души в студиото, които тръгват от нула и стигат до края.
Започнахме с инструменталните политически послания, но нека се спрем за момент и на текстовете, защото имате и множество интересни текстове – и на нидерландски, и на английски, и на амхарски…
Тери Хаселс: Да, с думите често си играем по същия начин, по който си играем с музиката. Преди текстовете ги пишеше Йос, сега голяма част от тях са на Арнолд. Много обичаме да играем с двусмислени послания. Но текстовете ни също така могат да бъдат и много директни…
Арнолд де Боер: Ето, например в новия албум имаме една песен – Tree Float – която тръгна от една холандска поговорка, гласяща, че ние се превръщаме в това, с което ни въздейства заобикалящата действителност. Т.е. ако общуваме с лоши хора и ние ставаме такива. Или ако общуваме със сдухани хора, и ние се сдухваме… Но в процеса на писане ми хрумна и друга една поговорка: тогава бях в Гана, и тази африканска поговорка казваше: „Дървото може да плува седмици наред по реката, но това няма да го превърне в крокодил” – един вид, каквото и да се случва около теб, ти си оставаш същият човек. И така: от противопоставянето на тези две концепции се роди песен.
Какво ви вдъхновява в правенето на музика днес и каква е разликата, ако сравните музикалната ситуация през 2011 г. с тази в края на 70-те и началото на 80-те?
Катерина Борнефелд: Все още обичам вариациите в музиката на The Ex. Голямата ми страст все още е в изобретяването на нови неща – такива, които ги е нямало преди в музиката, и които да вдъхновяват други музиканти.
Тери Хаселс: Още през 80-те сме свирили в Югославия, Полша, Съветския съюз. Спомням си, че на един наш концерт в Русия на хората им беше забранено да танцуват – трябваше да си седят кротко на седалките и имаше охрана, която ги връщаше по местата им при всеки опит за разкършване. Но, разбира се, ние свирихме с такъв хъс, че накрая цялата зала танцуваше. Тогава хората наистина имаха свободен дух, който се усещаше навсякъде. Имаше много енергия навсякъде, която само чакаше да се възпламени от една-единствена искра, подадена от групата. Нямаше интернет, нямаше информация, но имаше много свободна енергия, от която хората наистина имаха нужда – може би много по-голяма нужда, отколкото сега. Но всяка страна си има своя собствена история на рокендрола – Испания точно сега е във вихъра си, Англия – не чак толкова, в Етиопия също свирим пред много отдадена публика. Нещата идват и си отиват на вълни. След 10 години картата на музиката ще изглежда навярно по съвсем различен начин. Главното е, че в музиката винаги има елемент на приключение и много истории за разказване.
За финал – къде е Холандия на тази карта, тъй като все пак вашата музика тръгва от Амстердам?
Катерина Борнефелд: За съжаление поп-, пънк-, рок-сцената в Холандия е много консервативна. Ние, например, много по-често свирим с джаз музиканти. Джаз- и импро-сцената в Холандия днес е много силна и там ние срещаме наистина свободните хора с богато въображение, с които е удоволствие да свириш.