Файтонджиите имаха много работа при дъжд. Когато бе топло и не валеше, те дремеха на капрата си или четяха „файтонджийски романи”: „Рокамбол”, „Мъртвите сибирски полета”, „Мостът на въздишките”, „Клетниците”, „Парижките потайности”, всички преведени и печатани в края или началото на века. Това бе причина вкъщи да бъде запретено четенето на романи. Когато по-нататък веднъж вуйчо ми ме свари да чета „Нана” от Емил Зола, той бе дълбоко огорчен – как може внукът му, който е просветен човек и гимназист да чете „файтонджийски роман”? И никакви обяснения не помогнаха.
Откъс от „Многоликият столичанин. Социопсихологически типове”. Описани от Владимир Свинтила, писателят, критикът, публицистът и преводач, напуснал света ни преди 15 години.
За него проф. Александър Шурбанов разказва: Като преводач Владимир Свинтила пресътворяваше написаното от други поети. Той беше сякаш неосъществен поет, щедър по дух, радваше се на чуждите успехи, насърчи самия мен да превеждам. Свинтила беше гуру на младите хора, които се събираха в литературните кафенета. Той живееше с литературата, с големите й имена, за които у нас не се говореше.
