Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Има ли етническо напрежение между българи и роми

Това е най-логичен въпрос, на който търсим отговор в Международния ден на ромите от социолога проф. Майя Грекова, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”, Александър Йолов, председател на младежкото ВМРО, и Боян Захариев от „Отворено общество”.
Проф. Майя Грекова: „Недоверието към ромите не е преекспонирано, то реално съществува и не е от вчера. Веднага искам да си дистанцирам от внушението, че негативните нагласи са възникнали едва ли не след 1990-а година. Това просто не е вярно, както не е вярно, че е нямало проблем с ромските общности навсякъде в България. Просто тези проблеми са били повече или по-малко невидими и старателно прикривани. По тях се е работило на партийно и държавно равнище по някакви стратегии, не довели до особени резултати, в което аз не виждам нищо странно.
Докато мислим за проблематиката на ромите, като за някаква необразована, бедна, мръсна и престъпна група хора, тези проблеми не е възможно да бъдат решавани. Ние имаме нужда да преосмислим целия този кръг от проблеми: как приемаме тези хора, как ги интонираме в българското общество и как мислим за тях самите ние. Ние мислим като етническо българско общество, а ромите ги слагаме някъде там, те нямат и не трябва да имат нищо общо с нас. Докато това мислене и разбиране на тази проблематика продължава да е валидна, ще се възпроизвежда този модел. Ще се появяват все по-силни негативни нагласи, защото ромите ще стават все по-бедни, все по-необразовани, все по-големи носители на престъпна дейност. Проблемът е на страната на т.нар. етнически българи, а не на ромите.”
По-различна гледна точка изказа Александър Йолов:
„Може би трябва да посочим няколко причини и няколко конкретни виновници за тази ситуация. Ние от ВМРО нееднократно сме казвали, че основен виновник за маргинализирането и невписването на циганите в българското общество са политическите партии на прехода. В годините назад те купуваха гласове, експлоатираха контролирания цигански вот, допуснаха да се създадат такива общности, които буквално останаха извън законите на страната. Тези общности се заселиха в терени, където законите спрямо тях не се прилагаха. Ползваха безплатно комунални услуги и пр. Като се върнем в годините назад и направим преглед на страницата на ЦИК, винаги можем да видим кой е експлоатирал този цигански вот. Там ясно се вижда как е гласувано по махали и за кого. Така веднага се разкрива кой е големият виновник на политическо и държавно равнище.
Партиите се смениха през годините, но моделът не се промени. Всички разчитат на контролиран вот, независимо дали ще е корпоративен, етнически или купен. Другите виновници са т.нар. цигански барони и част от неправителствените организации, които се занимават с циганската проблематика. Те имат изгода от маргинализацията на циганските общности. Знае се, че циганските барони най-често са посредниците между купувачите и продавачите на гласове. Така се поддържа интереса тези общности да останат затворени, да останат необразовани, без работа, за да ги контролират и печелят от тях по-лесно.”
Боян Захариев се изказа като представител именно на неправителствена организация.
„Има голям мит какво точно са можели да правят неправителствените организации и какъв мащаб е имала политиката за интеграция на ромите в България. Изобщо не е имало такъв мащаб, за какъвто се говори, а и голяма част от нещата са правени от самата държава. Бих се съгласил за вината на българските политически партии, защото те нищо сериозно не са направили досега. Като цяло този проблем е решим, защото няма някакви особени културни бариери и проблеми. Ромите в Европа създават напрежение, но се интегрират добре – намират работа, лекуват се, което у нас не се получава. При добра работа, това ще се случи и у нас.”
на това възрази Катя Борисова от Радио Видин:
„Настина ситуацията в Северозападна България е лоша. През последните години полицейските бюлетини изобилстват с информации за битови кражби. В региона има съсредоточени големи групи от роми без препитание. Тук се краде предимно в селата. Все по-малък става процентът на разкритите кражби. Все по-често хората в региона се питат безсилна ли е полицията да се справи с проблема. Краде се всичко без изключение. Битовите кражби все по-често са начин на живот за някои слоеве от населението. Конкретен пример: една от къщите в с. Рупци беше обирана общо 13 пъти!? На края 76-годишната жена, живяла там, се разболя от стреса и почина. В Брегово разказват, че нямат спокойствие нито денем, нито нощем. Осъдени няма, а кражбите не спират. Коментират, че в полицейския участък знаят кои са крадците, защото те не се крият. Положението става критично и с реколтата, защото кризата се задълбочава, а поминък няма. Кражбите са толкова много, че в кметствата са спрели да ги описват. И това е навсякъде. Хората вече се отказват да търсят помощта на полицията, защото такава няма.
Да не споменавам, че докато говорихме с кмета на с. Връв за кражбите в селото, на него му откраднаха колелото, паркирано пред сградата на кметството?! Връх на всичко е, че около празниците се появяват и т.нар. гастрольори, които се представят за търговци и обират наивните хора. Докато за една част от населението престъпността е хит, за беззащитната част тя е бич, който ги унищожава като етнос и ги кара да напускат малките населени места. В по-голямата част от населението на нашия регион алтернативата е или да живеят в непрекъснат страх или да напуснат родните си места. След тях остават празните им къщи, които веднага биват плячкосани. Във Видинско е страшно!”
„И така е в цялата страна” – твърди Александър Йолов. „От една страна местните власти разчитат на циганския вот. От друга, полицията няма политическа воля, съдят полицаи, когато изпълняват задълженията си. Така е и защото милиони за работа с ромите се губят в джобовете на босовете им и на разни неправителствени организации. Ние имаме документи и сме ги предоставили на прокуратурата. Знаете ли, че десетки хиляди лева отиват за компютърна грамотност на циганите, а те не знаят да пишат. На сила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш. Липсва воля на държавните институции и на политическите партии за решаване на проблемите.”
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.