Обудай № 21: Отново на Sziget!

Най-големият open air фестивал в Централна и Източна Европа ще се проведе за 21-ви пореден път от 5 до 12 август паралелно на общо 60 сцени, шатри и други фестивални платформи с участието на Ник Кейв & The Bad Seeds, Ska-P, Blur, Franz Ferdinand, Transglobal Underground (в специален проект с Franfara Tirana), Dubioza Kolektiv, Leningrad и още няколкостотин знайни и незнайни мейнстрийм и ъндърграунд групи и артисти. Нашият екип следи Sziget плътно от 2003 г. насам.

Фестивалът е като Дявола. Всяка година си казваш: „Е, дотук! Вече няма какво ново да се види!”... И пак отиваш. Не, не заради навика или заради нови откривателства, а защото е истински. Защото има, дори в излишество, точно онази вълшебна атмосфера, която е необходима, за да обедини наглед необединими и дори несъвместими музикални жанрове, театрални и циркови атракциони, места за бедни и места за богаташчета, нагъващи свински бутове и плацикащи се в оградения (вече) басейн, пространства, събиращи над 10 000 души и други, по-уединени, където можеш да кривнеш от тълпата; пияни тумби средноевропейски метъли и западно/източноеврпейски хипари, деца, малдежи, старци, кучета, всякакви активисти, туристи, игноранти, случайно нападнали хора, които още на втория час откриват, че съвсем не са попаднали там случайно и т.н. И Дяволът нашепва: имена, часове, дни, сцени... С които в крайна сметка човек, като се озове на Острова на музиката, често решава да не се съобразява толкова стриктно, а по-скоро да следва своя собствена програма. Това, което отличава Sziget от много познати нам фестивали по на изток, е че никакъв комерс не може да опорочи очарованието му. Да, много местни банди един ден неминуемо решават, че вече са свирили 60 пъти на този фестивал и им е предостатъчно, но винаги идват нови и нови. И ако за българския музикален турист (пристигнал често на стоп) все още има неоткрити музикални територии, а за западния такъв пребиваването на Sziget е по-скоро въпрос на съпортване на любимите банди и разпускане, то истината май-май е някъде по средата.

Въпросът е в това, че на Sziget дори досадни и втръснали ни до болка формации като No Smoking Orchestra на Костурица, които свириха там и миналата година, ще свирят и тази, а навярно и следващата, могат да звучат изумително. Просто атмосферата там е такава. Не че не сме слушали Dubioza Kolektiv 20 пъти и на наша територия, не че Ник Кейв не беше и на Петроварадинската крепост над Нови Сад тази година и не че Заз не дойде и на Spirit Of Burgas в края на юли. Но на Sziget усещането е друго.

Една от причините навярно е умелото боравене с пространството (и многото пространство като цяло): на Sziget все още достатъчно място за всичките близо 400 000 посетители, които идват всяка година, и човек не попада насред безсмислени блъскащи се тълпи и опашки, за да стигне от една сцена до друга. Друга е самият град – остров Обудай се намира насред Дунава, на 5-6 спирки с метро от центъра на Будапеща и когато на човек му писне (въпреки че това става чак на третата или четвъртата поредна година), през деня може да си намери достатъчно алтернативни пара-фестивални маршрути. Трета причина: ембиънт-шатрата на Coxpon, огромно шарено място, където човек може да прекара цялата нощ, не само ако навън вали (на Sziget обикновено или е много горещо или вали – б.а.) или ако е дошъл без палатка, а и просто за да послуша неангажиращо вибрациите с гърба си, докато лежи на дървения под... Причини бол – ценното на такива фестивали е това, че човек може да начертае сам фестивалния си маршрут (и непрекъснато да го променя) и че изживяването е толкова уникално, че няма да е пресилено ако кажем, че фестивалът е колаж от толкова фестивали, колкото посетители има всяка година, сиреч 400 000.

И все пак, ако трябва да тръгнем от музикалната програма, има няколко акцента, които са достатъчна причина и сами по себе си, за да нарами човек палатката и да тръгне към Sziget и тази година. Blur на първо място, защото иде реч за едно по-активно, надяваме се, завръщане на сцената – Sziget са добре представени по тази линия, спомнете си концерта на The Stone Roses (също триумфално завърнали се) миналата година на Главната сцена на фестивала. Nick Cave & The Bad Seeds – съвсем резонно след излизането на албума Push The Sky Away, за който един ценител наскоро се изрази по следния начин: „Ник Кейв през живота си е написал само една песен, която се казва „Ник Кейв”. Но пък всеки път я прави изключително добре”. За протокола отбелязваме, че предишното им участие на фестивала беше преди цели 8 години, когато на Главната сцена беше толкова тъпкано, че човек не можеше да помръдне и метър напред. Ден Нула (6 август) – от няколко години, откакто фестивалът бе принуден от обявяването на Световната икономическа криза да редуцира едноседмичната си програма до 5-дневна, организаторите измислиха този Ден Нула, заедно с Ден Минус Едно, а понякога и Ден Минус Две, и програмата си остана почти ненакърнена. Тази година главните герои на Деня Нула, съвсем неслучайно са именно „унгарските Bad Seeds” Quimby, както и повелителите на старинните инструменти Muzsikas (които също преди няколко години представиха проект, докосващ се в най-общи линии до дарк-блус/дарк-фолк жанра, заедно с американците Woven Hand – б.а.)... Какво още: Шнуров & компания – Leningrad – да, те си свирят на Sziget всяка година, но още са далеч-далеч от омръзването. Ромската шатра и ромските акценти на Уърлд Мюзик Сцената: с цялата палитра от познати и по-нови имена – от Besh O Drom до Shutka до Roma Rap и от Parno Graszt (тази година в колаборация с Latcho Drom) до Tako Lako (психеделични цигански бийтове с корени от Сърбия и Дания)... Някои други фестивални уърлд-ветерани от Източна и Централна Европа като чехите Cankosou, поляците Warsaw Village Band и унгарците Csik Zenekar (честващи своята 25-годишнина тази година на Sziget). Малката (а може би и по-голяма това лято) шатра, за втора поредна година, Piglia Sounds – Mambo Stage, посветена на италианската музика и италианската кухня. Страшно комерсиалните от музикална гледна точка, но затова пък с искрени анти-капиталистически послания, неповлияни от „чистия шоубизнес” (под „капитализъм” тук разбирайте „феодализъм”) Ska-P и Dubioza Kolektiv… Въобще, никакъв шанс за скучаене и тази година.

За изкушения вече български музикален турист, който не пътува с организиран транспорт, следват няколко практически съвета. Най-изгодният, макар и не най-удобен транспорт е двупосочен ЖП-билет София-Белград-София (малко повече от 80 лв.) и на място в Белград друг – Белград-Будапеща-Белград (от години струва само 26 евро) – така излиза доста по-рентабилно, отколкото ако си купите билет за влака директно до Будапеща от София. За самия град Будапеща от няколко години Sziget предлага и на опцията City Pass за придвижване с градския транспорт на приемливи цени по фестивално време, което ще ви спести близките срещи с унгарските контрольори (два-три пъти по зловещи от тукашните: ако не сте гледали филма „Контрол” на Нимрод Антал, гледайте го – не всичко там е фикция). Носете си двупластови палатки, защото когато завали на Sziget, наистина вали и дори Ембиънт-шатрата няма да ви спаси. Ако не сте били досега на Sziget, ще ви трябват поне 3 дни, за да се ориентирате и да изградите свои бързи маршрути във фестивалния лабиринт. А и да сте били, пак може да ви се случи същото, тъй като едно от предизвикателствата, които организаторите ни отправят всяка година с цел освежаване и разнообразяване, е смяната на локациите на някои от сцените. По груба статистика май само Главната сцена не е сменяла мястото си досега, но тя е в центъра и като че ли няма и как. За тази цел е хубаво, ако човек има възможност, да пристигне още на Ден Минус Едно (т.е. да тръгне от София приблизително на 3 август тази година). Не си купувайте билети от стотиците трафиканти, дебнещи на входа на острова, а от официалните места, за да не останете излъгани. Ако не ви се налива по цял ден с бира и искате да почерпите някой музикант или приятел с ракията на баба си или с някакво друго по-качествено питие, внесете го през КПП-то на острова по умен начин (и по възможност в пластмасова бутилка, защото натрошените стъкла създават известен дискомфорт за всички на фестивална територия). Ако решите да останете до вечерта след последния ден, когато всичко на острова се демонтира, не оставяйте палатката си без надзор, защото след официалното приключване на фестивала приключва и работното време на островните КПП-та и из Обудай плъзват мародери.

Това е в общи линии – всичко останало си зависи от вас. Предпоставките за приятно изкарване, което да ви зареди с очаквания и за следващото лято, са предостатъчно. И имайте предвид, че няколкото десетки имена, които са челно изредени на уебсайта на Sziget, са само по-известните в световен мащаб. Тепърва има да се обявяват и програмите на по-малките сцени, а опитът показва, че от Sziget човек винаги си тръгва и с поне десетина лични открития, чието творчество в последствие започва да следи с интерес. Миналата година, на 20-годишнината на фестивала, авторът на този текст наистина се умори и се беше зарекъл тази година профилактично да пропусне. Но Дяволът взе отново да нашепва, така че и тази година очаквайте интервюта с интересни артисти, срещащи се за първи път със своята българска публика именно в ефира на програма „Христо Ботев”...

Материалът е публикуван и в сп. ЛИК

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!