Не ми е лесно да си представя как тези толкова различни, толкова обременени от миналите си вражди формации, които ще бъдат част от следващото 43-то Народно събрание, ще могат да разговарят заедно, да се поздравяват, да не лицемерничат заедно и ще могат да градят стратегии за тази държава. Сигурно ще се случи, защото политиците имат една удивителна, отвратителна способност да говорят по един начин пред избирателите и зад гърба на избирателите да правят своите договорки и да разпределят неща, от които имат лична изгода. Но картината не е никак радостна.
Призивът на политиците да замълчат, да забравят какво са обещавали, заради ситуацията, в която се намират, е опит за намиране на спасителен изход, смята Еми Барух: Да забравим думите, означава забравете за това, което сме говорили, означава ние не сме тези, които сме били. Действително, това е част от едно, уви, станало постоянно състояние на лицемерие и на все по-голяма дистанция между политика и морал.
Според нея краят на протестиращия човек не е настъпил. Тя се обърна към бъдещите депутати и министри със следния призив: Нека да си дадат сметка, че веднъж излезли на улицата, хората трудно ще се върнат обратно, защото макара и късно те разбраха, че протестът е начин на достойно съществуване, когато не си съгласен да живееш по техните правила.
Цялото интервю с Еми Барух можете да чуете от звуковия файл.
