Единението на българската нация тези дни ми дойде в повече. Много ми се иска оттук нататък да пощадим Крисия, Ибрахим и Хасан като не им прехвърляме националните си комплекси си и да им позволим да станат наистина големи звезди. Затварях си очите, за да слушам само изпълнението на децата онази вечер, за да не гледам огромната рокля, буклите и коронката на главата на малкото момиченце с впечатляващ глас, издокарано сякаш за второстепенен конкурс за миски… И още пет пъти затварях очи, за да не преживявам разгрома на Кубрат Пулев, за когото после научих от вестникарски публикации, че по време на двубоя му с Кличко, бил смел българин с непоклатим дух, имал жарък и дързък поглед и горещо сърце…
