Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Няма столичанин, който да не знае къде се намира улицата в центъра на София, която носи името на екзарх Йосиф I. Но живия живот и забравеното му дело на църковен деец и извисен дух на българин остават неизвестни за днешното ни общество. Повод да се присетим за този изключителен човек е 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. С помощта на доц. Христо Темелски, който е посветил част от професионалните си проучвания на Екзарх Йосиф, и д-р Емилия Ценова ще проследим най-важните етапи от патриотичната одисея и забравените му заслуги за опазване на националната свяст.
Из българския печат след смъртта на екзарх Йосиф I:
„Всички българи от Черно море до Морава, от Бяло море до Дунава, от Охрид до Лозенград оплакват великата загуба в лицето на своя върховен духовен началник”. (в. „Народни права”)
„Една велика личност изчезна!... Поклон пред праха на великия Българин, на достойния и неуморим служител на народа”. (в. „Воля”)
„Творците на новата българска история си отиват. Отива си и Негово Блаженство, един от първите зидари на общонародното българско дело; отива ди, уви, без да види довършена сградата, за издигането на която е посветил цял живот!” (в. „Мир”)
Из дневника на екзарх Йосиф I
24 март 1915 г., неделя. 1) Целта на България е да се обедини национално, като си вземе Македония, Одринско и Добруджа от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Разбита и унижена от четворица неприятели, съюзени против нея, тя не може нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика. Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може дами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.”
Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992, с. 822-823.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
