И този парламент не успя да преодолее феномена, в който българските парламенти се ползват по време на своя мандат с не повече от 10-12 процента обществена подкрепа. Той започна като парламент на 8 партии. Българските граждани изпратиха множество свои представители, много от тях – нови, като парламентарно представени партии с идеята, че те ще намерят някаква обща форма на управление, което е в интерес на различните настроения в обществото. Завърши като парламент на плаващите мнозинства.
Освен това той, разбира се, ще приключи като парламент, който така и не просто не направи, но дори не започна реформите, в името на които голяма част от тези партии бяха изпратени.
При запитвания голяма част от българите се обявяват за започване на чисто, нови партии и нови лица, допълни тя.През последните 10 - 15 години процентът от хората, които казват: „Аз искам нещо ново, защото съм радикално недоволен от това, което виждам“ наистина е устойчиво висок. Има надеждата, че ще се появят нови лица и те ще правят различни неща от това, което правят сега тези, които сме избрали и ни представляват.
Това че 19% от анкетираните са заявили, че биха гласували за нова партия обаче не бива да се възприема като реална избирателна подкрепа, а като сигнал, че хората не одобряват това, което виждат. Над 80% от хората смятат, че съдебната система у нас не работи. Също толкова висок процент са убедени, че корупцията е прекалено висока, допълни тя
Искането на нещо ново е само едното лице на много други данни, на много други неща, които чувстваме в нашето ежедневие - че хората наистина желаят да бъде намерена такава формула на управление, така че някои от тези управленски въпроси, не властови, които касаят всички нас, да бъдат променяни в посока, която ни подсказва, че се движим малко по-ускорено в посока модерност, в посока по-равен член на ЕС.
Според Абрашева големият въпрос на изборите, за да се предвиди бъдещата управленска конфигурация, е дали ще има категоричен победител с достатъчно голямо мнозинство, за да може да състави правителство:
Слуховете за смъртта на ГЕРБ са силно преувеличени, смята тя. Партията е в ниска точка на електоралната си подкрепа, но все още е основна политическа сила и повечето изследвания посочват паритет с БСП.
Другата голяма тема, която се задава в следващия парламент и трябва с особено внимание да следим, са заявките за промяна в изборната система. Истината е, че нашето общество не дебатира нищо достатъчно аргументирано нито преди, нито по време на референдума. Сега някак си оставяме политиците, които би следвало да бъдат реформирани с тази промяна, да се опитват да решават свои въпроси.
Социологът Добромир Живков допълни:
Според мен, ние сме на прага на едно политическо обновяване, каквото не сме виждали, може би от изборите през 2001-ва година. Новите неща, които предстоят са, според мен, по-интересни. Повод за заключението ми дават новите формации, но и, може би, достигнатият апогей на управляващата партия.
Живков констатира, че естествения път на лидерската партия е подобен на този на НДСВ, но изтъкна че лидерските качества на Борисов определено я задържат на „високия политически хоризонт“, а партията е успяла да се структурира като много стабилна политическа сила
ГЕРБ успя да изгради не просто политическото строителство, а и много силно присъствие по региони. Това също успява да удържа партията. Може би това е ресурсът, на който тя ще се облегне в предстоящите избори.Изборите ще покажат дали има спад в подкрепата за ГЕРБ, но президентският вот е показал мобилизация на протестен вот, допълни Живков.
Антагонизмът между основните политически играчи, които бяха до момента в управлението, изглежда не чак толкова краен, че да не можем да видим повторение на коалицията в някакъв вариант. Въпреки това ще има, категорично, нови играчи. Те се задават. Има очаквания и за нови такива, които предстои да разберем дали ще се сбъднат.Политическият проект на Веселин Марешки има „много висок потенциал“ да присъства в следващия парламент, коментира социологът. Партия „Да! България“ засега дава възможност за политическо представителство на относително малък сегмент от хората, но заявките й дават основание да се предвиди, че тя може да разшири електоралната си база, допълни експертът.
И двете основни партии засега са обявили, че избирателите им не биха приели коалиция с ДПС.
