Близо 47 милиона французи гласуват днес на президентски избори, които според наблюдателите са може би най-непредвидимите, съобщават световните агенции. Избирателните участъци отварят врати в 8 ч. и гласуването продължава до 19 ч. В някои от големите градове е предвидена възможност да се гласува до 20 ч. За първи път в историята на Петата република президентски избори ще протекат в условията на извънредно положение, въведено след атентатите на 13 ноември 2015 г. Повече от 50 хиляди полицаи и жандармеристи с подкрепата на 7 хиляди военни ще следят за реда и сигурността.
Участват 11 кандидати, от които само четирима имат шансове да стигнат до втори тур, в случай че никой не получи над 50 процента.
Центристът Еманюел Макрон и крайнодясната лидерка Марин льо Пен водят в социологическите проучвания с 22 до 23,5 процента. Те са следвани плътно от кандидата на консерваторите Франсоа Фийон и крайнолевия Жан-Люк Меланшон с 18,5 до 20 процента.
Социалистическият кандидат Беноа Амон изостава далеч назад в проучванията на избирателните нагласи, които тази година трябва да бъдат приемани с повишено внимание, според наблюдателите.
Голям брой избиратели - около 30 на сто, казват, че може да не гласуват или че не са сигурни в избора си.
Първите двама кандидати, спечелили най-много гласове, ще премерят сили на втория тур на 7 май. Победителят ще поеме президентския пост от Франсоа Оланд най-късно на 14 май.
Но това няма да е последната електорална битка за тази година. Ще има избори за Национално събрание - долната камара на парламента, на 11 и 18 юни.
Ако партията на новоизбрания президент се представи зле, може да се наложи да назначи за премиер свой политически съперник, а това може да затрудни изпълнението на политическата му програма. Парламентарните избори биха били предизвикателство за центриста Макрон, който според анкетите ще победи на втория тур на 7 май крайнодясната кандидатка Марин льо Пен. Неговото движение "Напред", основано преди около година, все още е в процес на формиране.
Льо Пен и Меланшон също биха имали затруднения да си осигурят парламентарно мнозинство, тъй като са на двата края на политическия спектър - крайнодесния и крайнолевия.
Фийон, който е от десноцентристката партия "Републиканците", ако стане президент, би бил в по-добра позиция след парламентарните избори.
Информация на БТА.
