Eмисия новини
от 18.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Студенти по българска филология по следите на възрожденците

Студенти по българска филология изследваха изворите на съвременния език
Снимка: БГНЕС

Повече от 30 студенти от втори, трети и четвърти курс от специалността "Българска филология" направиха студентска експедиция през ключови за Българското Възраждане места. Те посетиха Медвен, Жеравна, Котел, Трявна, Копривщица, Карлово и Калофер в търсене на автентични следи от възрожденските личности и духовното им наследство. Експедициите се провеждат за 15-та поредна година.

В предаването "12+3" доц. Владислав Миланов разказа:

Определяме тези пътувания като пътувания на духа. Пътувания, които ни дават възможност да се докоснем до Българското Възраждане, да видим какво е останало като дух, като атмосфера. Да отворим Буквара на Берон там, където Берон е роден. Да посетим къщи, в които да видим къде са се раждали и израсли българските възрожденци. Тръгнахме по следите на българските възрожденци, за да търсим онези представители, които през Възраждането са се борили за нацията ни. Обикаляхме тези райони, от които води началото си новобългарският книжовен език.

Маргарита Гергинова, студентка в магистърската програма по лингвистика определи мисията и участието си в експедицията така:

Ценното на това пътуване беше докосването до бита, до духа, до пространството на тези, които четем в аудиториите и в библиотеката.

По време на експедицията студентите са разговаряли с много от местните хора и са влезли в досег с техния свят, сподели още Маргарита Гергинова:

Срещата с тези хора - това са хора, родени в пространствата на големите ни възрожденци и те сякаш го носят в себе си. Те знаят кои са, къде са и живеят в сходен бит. Ние живеем тук, в столицата и светът ни е доста материален. Интересното за мен при срещите с тези хора беше именно това да видя, че има хора над материалното. По-различни, интересни, непознати в някаква степен. Тези хора просто носят един полет на духа си.

Трябва да се върнем към българското село и да се направят анализи и теренни проучвания, посочи доц. Миланов в коментар на хипотезата за изчезването на диалектите. По време на експедицията са били направени записи, които ще бъдат сравнени с описаното в литературата преди:

Оказва се че малките населени места пазят много живи най-ярките особености на диалектите. Това може да бъде показано чрез съпоставителни проучвания - да се види какъв е диалектът днес, как е повлиян от съвременната езикова ситуация. В малките населени места се пазят онези черти, които придават облика на диалекта. Нека да си кажем, че диалектът е национално богатство, на базата на тези говори се оформя и развива езикът, на който днес говорим.

Още по темата слушайте в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от