Александър Балкански е българинът, който се е ръкувал с Ричард Никсън, излизал е на манежа пред папа Йоан Павел Втори, пред шведската, холандската и английската кралица.
Баща ми казваше, че изявата в цирка осигурява безплатна доживотна екскурзия. Видял съм чудесата на света благодарение на моята професия, тя ми даде възможност да се срещна с невероятни хора от различни раси. Пътувах, работих, разглеждах и печелех пари.
Освен нашия, има още десет български цирка. Ако "Балкански" затвори, до три години ще изчезнат и другите. Ние даваме стимула на малките, да се опитват да правят нещо. Няма ли го главният герой, пиесата не става.
Един народен представител вчера нарече опонентите си циркаджии, но я вкарайте депутата в клетка с десет лъва! Не може ли да намери друга дума, за да изрази своето отношение, не е интелигентен човек, според мене. И тук ще споделя мисълта на големия режисьор Федерико Фелини, който казва, че цирковото изкуство е най-трудното зрелищно изкуство и го определя като "културата на житейския опит на една нация" . Нито култура, нито житейски опит виждам във всички тия депутати. Защото ако го взема тоя депутат и го вкарам в клетката с десет лъва, не знам как ще се чувства. А един дресьор намира етичния, хуманния начин да създаде уникален контакт с животното и едно уникално разбиране.
Страната ни не цени човешкия си ресурс, затова и изкуството ни трудно съществува. До 90-та управляващата партия се стремеше да покаже навън достиженията на малка България. Сега това не цел, приоритет. Ако днес театърът, който преди изоставаше от цирка, се чувства малко по-добре, това е защото държавата му отпуска субсидии. С техните дотации, циркът също ще е на голямо ниво. Театърът, операта, балетът са внушителна гилдия. Това е една армия победоносна, защото тяхното оръжие е културата.
Ако има издънки в народа, това е защото го държат беден, гладен, нездравоспособен. Такъв народ се манипулира лесно. Театралите не можеш да ги манупилираш лесно, а нас ни ликвидираха, просто казаха, че циркът трябва да остане на улицата. Неговите артисти се разбягаха по света и живеят добре.
Преди не можеше да се излезе в чужбина, а сега е трудно да си дойдеш в България. Един месец говорят как със зор са върнати 20 хиляди деца в училище. Ами другите 200 хиляди, със своите родители? Това са 600 хиляди души трайни емигранти. Щом са взели децата със себе си, те не искат да имат нищо общо с България. Асоциацията на българите в Чикаго и Детройт ни покани да им гостуваме там, сдружението на българите в Барселона и Мадрид- също. Само тука не се сещат за нас, а ние сме все още верни на нашата родина.
През комунизма непрекъснато се пишеха до Държавна сигурност доноси: Не го пускайте в чужбина, ще избяга. Имах възможността да прочета малко от моето досие. И трябва да кажа, че всичките тия, които са писали доносите, живеят в САЩ, Лас Вегас, Испания, на Канарските острови, в Германия, в Италия, а аз съм си все още в тая България.
Желанието ми беше двамата ми синове да имат много деца, защото това е фамилно изкуство. По-малкият Николай има три, големият е с двама синове, но те са в САЩ. Майка им е дресьорка на слонове и те са също в това поприще.
