53% от българите знаят къде се поставят пълен и кратък член в българския език, показа проучване на "Галъп интернешънъл". Някои от запитаните смятат, че той изобщо не е необходим. Според данните, 53% от българите смятат, че не е необходимо да си чел много книги през живота си, за да живееш добре.
В интервю за предаването „12+3“ преподавателят по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Владислав Миланов акцентира върху чувствителността на българина към езика, разбирането и употребата му:
„Всички видяхме, че българинът е много чувствителен към езиковата проблематика, защото не само в години на кризи, не само в години на преход, ние, като граждани, си даваме сметка, че езикът може да ни обединява и той е онази сила, която може да ни дава самочувствие като нация“.
Доц. Миланов коментира и проблемния въпрос от матурата по Български език за 12 клас. Според него реакцията на Министерството на образованието е закъсняла, но правилна: „Това, което направи Министерството на образованието, беше коректно спрямо децата, защото в тази задача очевидно има спорни елементи, очевидно има дискусионни елементи, които биха били адекватни за равнището на спор между езиковеди, преподаватели, но поставиха учениците в ситуация, която матурата не бива да ги поставя. За мен такива примери не бива да бъдат включвани като задачи. Реакцията на МОН беше закъсняла“.
Трябва да се промени философията в преподаването, в разбирането за езика изобщо, подчерта той: „Все по-неадекватно е това, че в средното училище учим децата на граматика, която затруднява дори студентите. Тя трябва да бъде изучавана в по-горен клас, така че те да имат опитност, да имат своята практика и тогава да осмислят езика, който е много сложен като явление. За нас големият проблем е, че чрез обучението по български език не подготвяме младите хора да общуват, да умеят в различни ситуации да бъдат силни чрез словото, да знаят как да се държат и в магазина, но и в официална ситуация, която изисква да използват и книжовната норма и цялото богатство на езика“.
Според него учебниците по български език не са достатъчно интересни за децата: „Те не могат да грабнат децата, за да използват езика с цялото му богатство, да го разберат. Не да ви кажат какво е минало неопределено време, а в речта си да могат да използват тези форми и тя да бъде наситена и богата“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
