"Има нещо общо между смъртта на 3-годишния Пепи Терзийски, преди 17 години, и на русенската журналистка - и в двата случая в обществото има много насъбрано напрежение, което се подпали буквално за часове от един наглед страничен случай, който изглеждаше по-скоро личен и не свързан с политика или каквото и да било друго".
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ политологът Първан Симеонов, който уточни, че през 2001-ва година е имало по-голямо обществено напрежение заради тежките реформи и високата безработица, а сега – по-голямо политическо напрежение заради усещането за застой:
„Ужасяващ случай. Каквото и да се е случило но е отвратително и заслужава държавата да усети, че обществото ни настръхва. Заслужава и бденията и протестите и всичко! Каквото и да се е случило, това очевидно е човек буден, активен. Разбира се, самата житейска история на тази жена събужда още по-голямо съчувствие“.
Симеонов изрази опасение хората в социалните медии и ангажиралата се общност да не бъдат употребени
„Струва ми се, че има опит смъртта на тази дама да бъде употребена за общополитически цели, разбира се - опозиционни и разбира се - протестни. Тутакси беше намерена нейна снимка…“.
Неприятното за България е, че отвън ситуацията изглежда като убийство на журналист:
„Западните медии, като че ли виждат този случай като част от поредицата Словения, Малта, а ми се струва, че ситуацията не е такава. Прекалено жестоко обвинение за страната ни е това. Да, смразяващ случай е и трябва веднага да бъде намерен виновният и да понесе цялата строгост на закона, но да говорим, че това е посегателство върху медии е рано. /.../ Второто и още по-тъжно, като извод от този случай, е, че дори да намерят утре виновника, може би почти никой няма вече да повярва. То не бяха клошари, които се оказваха виновни за едно или друго, не бяха обяснения на властта… Така да се каже, българското общество е докарано до там, че малцина са тези, които вярват на политическата прослойка и на свързаните с нея институции. Това е по-опасният проблем“.
Социалните медии създават реалност, в която всеки се чувства специалист по всичко, коментира Симеонов и организираните в мрежата протести, свързани с естетически критерии:
„Това е бъдещето и като всяко ядрено оръжие и това е опасно. Като всяко лекарство, ефект на това лекарство е свързан с дозировката. Аз напълно разбирам, но всичко - и на мен не ми харесват плочките пред църквата „Свети Седмочисленици“, но разбирам още нещо – първо, нямам право да се гавря с всичко и с всички като човек, който е бил гаврен много в училище и днес си го изкарва на всичко и всички в социалните медии. Понякога будната гражданската съвест преминава в откровено гавраджийство и аз напълно разбирам емоционалните и често неумели реакции на хора, които нямат пряк досег до социалните медии, каквито между другото често са архитектите. Също така не ми харесват въпросните плочки, но знам, че има един архитект, чието суверенно право е като автор на проект да избере тези плочки. Също така и не ми харесват въпросните плочки, но знам, че малцина са се загледали в проекта, защото вероятно големият проблем е, ако тези плочки не съответстват на началните проекти. Понякога се чудя от тази огромна страст, с която едни хора, които нямат друга работа, започват с късане на ризи и драматични жестове да обясняват неща от плочки през, за съжаление, тази трагедия. Това е обратната страна на демократизацията, след като всеки може да е медия и следователно няма кой да ни казва кое да четем и да не четем. Единствената противоотрова тук е да се мъчим да погледнем и от двете гледни точки. Това се опитвам да правя. Аз също никак не харесвам, например, как се случва ремонтът на улица "Граф Игнатиев". Там опира до качество. Когато е до качество, няма две мнения – хващат се и го оправят, но когато опира до естетика, трябва да приемем понякога, че има повече мнения и някак си да не преиграваме. Всичко е до дозировката. Малко се пресолява вече манджата в социалните медии и се боя, че от това пресоляване се възползват определени политически сили. Властта няма на кого да се сърди - такива са механизмите в днешните общества, трябва да си постоянно готов за граждански натиск, а този натиск е и живителен, оздравителен. Това е граждански контрол, предупредително удряне през пръстите".
