Българските диалекти разполагат с разнообразие на думи и форми, които са богати, интересни и съдържателни, показват нюансите в бита на носителя, демонстрират особени фонетични процеси. Затова и ги определяме като богатство, като извор и белег на националната идентичност.
Това мнението изрази пред Радио София Владислав Миланов, езиковед и диалектолог.
„Всеки, който коментира съвременното състояние на езика, трябва да познава добре и диалектите.“
Според специалиста е налице и тъжна тенденция – с обезлюдяването на българските села, си отиват част от тези езикови специфични богатства. Към това от втората половина на ХХ век се добавя и силното влияние на радиото и телевизията.
Днес функцията и значението на диалектите са намалели, защото езикът ни е доста развит.
Важно е в каква ситуация, с какви събеседници и по какви теми се разговаря, допълва Владислав Миланов. Наистина има и моменти, когато трябва да се придържаме към книжовния език, но има и случаи, когато диалектната дума е уместна и права изказа по-жив и образен.
Речта на политиците през последните десетилетия като се не се променя в положителна посока, отбелязва още доц. Владислав Миланов. Това донякъде се дължи, че повечето лица са едни и същи от години.
В т.нар. политически жаргон има много думи и малко съдържание. Използват клишета и изрази, които не достигат до хората. В речника им се срещат обидни, дори нецензурни думи, които са неадекватни за позициите, които заемат. Не умеят да изслушват, загубили са диалогичността в общуването. Тонът им често и императивен. Засилва се усещането, че политиците говорят само защото им е дадена възможност, а не защото има какво да ни кажат.
