Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо възхищение, дали сънят, сънуването и приспиването са толкова укорими, недостойни и безполезни дейности и състояния. Още в средновековните ръкописи сънят е благодатна почивка за уморените сетива и тела, за която християните се молят Богу. Същевременно твърде дълбокият сън не е препоръчителен, за да не пропусне човек утринната молитва, а задремването по време на служба е грях, към който подтиква самият дявол. Безсънието е тежко страдание, а ходенето насън, сомнамбулизмът, наречен „месечен зъл недъг“ заради свързването му с лунния цикъл, се приравнява с тежките телесни недъзи, за които страдалците търсят изцеление от Бога.
От най-стари времена сънят се свързва със смъртта. „Усъпение“ означава буквално заспиване, но и смърт и се утвърждава в богословската терминология като название за църковните празници, посветени на кончината на светци. Представянето на смъртта като заспиване, сън има корени още в архаичните вярвания, че страшните неща не бива да се назовават с истинските им имена, за да не бъдат призовани. Християнството добавя още едно основание за това – смъртта е временно състояние, което ще прекъсне с Второто пришествие, когато мъртвите ще възкръснат. Сънуването и сънищата могат да съдържат пророчества и божии напътствия и затова християнската традиция продължава езическата практика за „отглеждане на сънища“. Силата на съновиденията да напътстват и предсказват е родила многобройни съновници и други гадателни четива, популярни в средните векове, а и до днес, разказва доц. Ваня Мичева, специалистка по история на българския книжовен език.
Сънищата са благодатна материя за себепознание, вдъхновение и художествено пресъздаване за творци в различните жанрове на изкуството. Още древните мъдреци и поети са разсъждавали за произхода и пророческата сила на сънищата. Една част от стихосбирката си „Доказани теории, окончателни експерименти“, озаглавена „Сънищата обясняват всичко“ Йордан Ефтимов, поет, журналист и доцент в НБУ, посвещава на ярките си съновидения, които събира от години. В тях естествено се намесват древногръцките философи със спор за надеждността на дневните и нощните сънища, в който надделява Аристотел, според когото „трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения“.
