“Българите не гласуваха най-вече за старото.“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР икономистът и журналист Димитър Събев.
Има един доста нелицеприятен коментар, с който не мога да се съглася. Това, че “българите постоянно търсели спасител“. Това не е така.
Българите отхвърлят старото. В тази политическа система, в която сме, единственият начин, по който можем да изразим желанието си е да не гласуваме за едни или за други. От 2001 г. българите не гласуват за тези, които са били преди това.
Те не гласуваха за правителството на Костов и неговите реформи, не гласуваха за “Тройната коалиция“, не гласуваха за Бойко Борисов през 2021 г. Не можем да кажем, че българите търсят спасители. Те търсят нещо ново и различно.
Мисля, че българите направиха една сериозна крачка напред. Хората се измориха от избори и от политика. Искаме нещо нормално, преситихме се от политика. Това говори големият процент негласували.
Политиката в едно демократично общество трябва да бъде фон, а не лайтмотив на нещата, които правим. Твърде се политизирахме като общество. Искрено се надявам да се сбъдне сентенцията, че най-доброто правителство е това, което забелязваме най-малко.
Ние сме се затворили с интернет и социалните мрежи, т.нар. “балони“. Получаваме само информацията, която харесваме, дистанцираме се от тази, която противоречи на нашите убеждения.
ПП поведе в резултата- защо?
Личният контакт и посещението по места в някакъв смисъл е много важен в този дигитален, все по-малко персонален свят. Една нова партия излезе на чело, която със сигурност е нямала възможност да посети много места, както ГЕРБ и БСП имат възможност да отидат по места, имат структури и клубове на партиите си и да държат речи.
Лично оценявам нещата, като едно страстно желание на българския избирател за нормализация. Намирам това за една масова проява на рядко срещана колективна интелигентност.
Българинът иска наистина нещо ново и отчаяно го търси. Хората първо видяха възможност за скъсване със старото в партията на Слави, но видяха, че той е неблагонадежден. Люшнаха се в другата посока – да видим.
“Българинът гласува в отчаянието си за една нормалност.“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Искрен Пенчев.
“Българинът има чудесна интуиция с много години добавена стойност. Той усеща и знае кой има добри намерения и кой не толкова. Това неистово желание за връщане на нормалността накара толкова много хора да изненадат дори социолозите.
На фона на това, че спечелилата политическа формация можем да наречем спокойно стартъп. Смятам, че в кратък период можем да очакваме значителна турболенция и проблеми на растежа.
Апелът ми към всички е да останем разумни и критични, да боравим с факти и винаги да се опитваме да съпоставяме целта със средствата.
Буквално с отчаяние гласувах за промяна и за една нормалност в страната ни, с която се надявам да дойде една истинска прокуратура и обвинение. Може би ще видим един работещ съд.
Еврозоната
Дълбокото ми убеждение е, че в момента еврозоната е най-ниският приоритет на България. Ако трябва да влезем в детайли, ще установим, че България в голяма степен е част от еврозоната. С изключение на това, че в момента имаме едно относително по-голяма гъвкавост в паричния ни режим, ако мога така да го нарека, която ни позволява да избегнем част от негативите, които еврозоната внася.
Дълбоко убеден съм, че дори и след 10 години България да влезе в еврозоната, това не би било никакъв проблем за нашата икономика и за начина, по който в момента е организиран валутния режим.
Здравната криза
Здравната криза е много по-дълбок проблем, свързан с нашето народно възприятие на това какво е добра медицина. В България липсва един сериозен дебат между всички нас – как си представяме здравната услуга, предоставяна от държавата и здравословния начин на живот и как да възпитаваме децата си.
Образованието
На второ място като проблем е – образованието, основано на количество, а не на качество. Този проблем е от доста години. Това е една порочна система на финансиране, особено на висшето образование, която, комбинирана с политическите пипала на различни партии, дава като краен резултат едно образование, което е много трудно за реализация и неадекватно на епохата.
То води до икономика, която не произвежда висока добавена стойност, а произвежда ниско образовани, неграмотни хора, които са нещастни и се чувстват потиснати. Още по-лошото е, че тези хора имат съвсем естествено уклон да вярват в най-различни конспиративни теории.
Чуйте разговорите в звуковия файл.
