4 февруари е Световен ден за борба с рака. Според Световната здравна организация (СЗО) ракът е основна причина за смъртността, която годишно причинява смъртта на милиони. СЗО отбелязва, че една трета от тях биха могли да бъдат предотвратени с по-добра превенция, ранна диагноза и лечение. Ракът на гърдата при жените и ракът на белите дробове при мъжете са най-разпространените видове рак. Световният ден за борба с рака се отбелязва от 2000 г.
Яна Милчева е на 43-години с диагнозата рак на гърдата е от 2017 г. Тя е инженер-технолог в хранително-вкусовата промишленост, семейна е, има дъщеря.
В “Нашият ден“ тя разказа как се чувства в началото човек с подобна диагноза:
“Искам да се обърна към жените – да се грижат за себе си и здравето си, да ходят редовно на контролни прегледи, когато заболяването е открито в ранен стадий, то се лекува много по-бързо и лесно. Задължително да се радват на живота, да се усмихват и да знаят, че най-хубавото предстои.“
Диагнозата
"Когато чуеш тази диагнозата рак, сякаш целия свят свършва. Бях диагностицирана през април 2017 г. Изминах много труден път, но днес нещата изглеждат по друг начин.
В началото си много изплашен и обезсърчен и диагнозата се приема изключително тежко.
Не съм имала никакви съмнения, защото при мен няма никаква фамилна обремененост. Няма нито един случай на онкологично заболяване в моя род, нито в рода на родителите ми. Посещавала съм единствено контролни прегледи.
За съжаление преди години препоръката беше те да започнат на по-късна възраст, след около 40 г. Нямах сериозна превенция, нито проследяване. При мен мерките се взеха, когато се появиха признаци.“
Разделителната линия
“Има такава, целият ми живот е разделен на преди и след. За съжаление много неща не могат да се върнат от периода преди заболяването, но пък направиха място в живота ми за други, смея да твърдя, дори по-хубави неща, които се случиха след това.
Това, което ми помогна, беше любовта и подкрепата на близките ми хора, както и подкрепата, която ми дадоха дамите от фондация “Една от 8“. Изключително важно е човек с тази диагноза да бъде подкрепен.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Антонина Топалова, психолог на Фондация “Една от 8“:
“Пациентът не знае своя път. Няма представа при кого първоначално да отиде – дали при хирург, при химиотерапевт, или при лъчетерапевт, това не е само в България, а в целия свят.
Няма комплексно лечение на рака на гърдата, етапите са последователни, но те са различни. Пътят на пациента е сложен, затова и Нана Гладуиш направи тази фондация. Знаете много добре, че десета година тя е жива, здрава, с невероятен хъс и енергия и иска да помага на тези жени. Приехме нейната кауза за своя.
Самата аз, когато минах това заболяване, не знаех какво означават буквите в диагнозата ми. Но, ако човек може да си разчете диагнозата, може да разбере в кой стадий е. Дали имате далечна метастаза и дали ракът е агресивен, и какво лечение ви предстои.
Затова смятаме, че фондации като нашата са изключително необходими за всеки вид болест. За съжаление такава има само за рак на гърдата и ние по неволя помагаме и на всички други, които имат рак и на близките им.“
Има ли превенция?
“Да бъдем максимално честни, не може да се направи превенция на рака на гърдата. Профилактика няма, има проверка и прегледи.
При нас са идвали хора с изключително природосъобразен начин на живот. Много от жените казват, че през целия си живот не са боледували от нищо. Ето защо аз като психолог търся причините за това заболяване. Какво става с емоциите, с психиката, защо се самонаказваме, тъй като това е автоимунно заболяване. Както се казва “нашите клетки полудяват“ и решават да се размножават и да унищожават здрави клетки – ние се самоунищожаваме на едно подсъзнателно ниво.
Огромен процент от жените, които минават това лечение, оцеляват. Аз съм жива 17 години, защото моята лекарка тогава не ми каза колко е опасен моят рак. За него нямаше лечение – не можеше да подлежи нито на химиотерапия, нито на хормонотерапия, само лълчетерапия и операция. Аз знаех, че нещата са чудесни, че ще се справя.
Основното, което казвам на жените, е не да подчинят живота си на болестта, да се събуждат сутрин и да си казват “аз имам рак“, а да си казват “аз се лекувах и съм в дълга ремисия до края на живота си“. Защото тази коварна мисъл те яде и не ти дава право да се радваш на децата си, на съпруга си, на пътуванията.“
Защо на мен?
“Обикновено жените, които минават през това лечение, имат неразрешени проблеми с майките си, на второ място проблеми с мъжката половина на света – баща или партньор и трупат един гняв и обида. А при отрицателните емоции се отделят адреналин, който ни кара да живеем на високи обороти и ни изтощава.
За чест на българските мъже трябва да кажа, че повечето остават при жените си и след диагнозата и са много верни на съпругите си.“
Повече за видовете терапии, които провежда фондацията, чуйте от разговора в звуковия файл.
