Според тази гледна точка национализмът в Украйна е продукт на пронацистки елити, които са се възползвали от т.нар. териториални подаръци на съветските лидери, посочи Филипова.
„В момента руската пропагандна машина насочва вниманието към историческата тематика. Покрай инвазията виждаме и откровени лъжи в конкретното развитие на ситуацията. Твърди се, че Русия провежда военна операция само в Донбас, за да предотврати т. нар. геноцид, който се извършва над населението от киевските власти. Отрича се, че действията на Русия представляват война или окупация и всъщност целта на Русия е денацификация и демилитаризация, че всичко, което се случва в момента, е избор на Киев и атака и провокация от страна на Киев.“
Румена Филипова отбеляза, че в руското общество има и групи, които са по-критично настроени и имат достъп до по-голям набор от медии, където „не се проповядват тези пропагандни послания“.
Според Филипова в България и на Балканите руската пропаганда използва неформални канали за влияние „под формата на местни, често пъти олигархични кръгове“.
„Директно руско медийно влияние, което да се изразява в собственост на медии, е изключително малко в Източна Европа. Кремъл по-скоро разчита на местни поддръжници – политически, икономически, журналистически, които притежават медии или имат влияние върху медиите.“
Вече не е никак хипотетично, че може да има още по-силен съюз между Русия и Китай, които стават все по-близки в икономически и военен план, докато отношенията между Пекин и Запада се изострят, изтъкна Филипова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
