Юри Буков е една от легендите на българското музикално изпълнителско изкуство. На 1 май отбелязахме 100-годишнината от неговото рождение.
Пианист със световна кариера, гостувал на всички континенти, направил голямо количество записи за най-известните звукозаписни фирми, той никога не забравя родината си, въпреки че живее във Франция и има френско гражданство. Често изнася концерти у нас, съпричастен е към културния живот на страната.
Юри Буков е роден в София. Към музиката го насочва майка му, която е певица. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов и става известен като дете чудо - на 13 години изнася самостоятелен концерт, на 15 свири Концерта за пиано от Григ с Царския симфоничен оркестър под диригентството на Саша Попов. В същото време завършва Немското училище, а след това, докато отбива военната си служба, и Школата за запасни офицери.
Една година му трябва да получи диплома от Музикалата академия и още един сезон - 1946/47 - да завърши и Парижката консерватория при прочутия професор Ив Нат. Специализира при Маргарита Лонг, Едвин Фишер и Джордже Енеску. Явява се на няколко престижни клавирни конкурса: „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ и „Димер“ в Париж, конкурсите в Женева и Брюксел, а наградите му отварят пътя към голямата международна кариера като концертиращ пианист.
Самият Юри Буков казва: “При наличиетио на моите, без да се хваля, многостранни интереси (защото аз съм много сръчен в ръцете), бих могъл да бъда резбар или художник - рисувал съм много добре, надарен съм за технически работи, пък и пишех на времето не зле, интересувам се от история, от археология, към езиците съм способен - много лесно бих тръгнал в друга насока, ако майка ми не беше зад мен. И то твъдо зад мен. Това е много важно. И затова всичко дължа на нея. След това - на баща ми, разбира се, който ми даде материалната възможност с големи жертви да следвам както музика, така и да завърша немското училище, което допринесе много. И след това вече идват професорите...“
Юри Буков умира на 7 януари 2006 г. в Париж. В Златния фонд на БНР е запазено негово изказване, в което говори за своята учителка - легендарната Маргарита Лонг. Записът е от 1999 г. и можете да го чуете в звуковия файл.
