3
Няколко сюжета не ми даваха мира и напираха да бъдат написани, ходеха ми по нервите, но като написах всички разкази в сборника, видях, че те общуват помежду си по друга формула, представяща как животът ни обяснява думите и как ние обясняваме думите на живота.
Това каза пред БНР Веселина Седларска при представянето на новата си книга "Животът е тълковен речник", която е имала работно заглавие "Разкази на нервна почва".
Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по кривите пътеки на душата.
Но това не е речник със сухи дефиниции. Защото животът не е точна наука – той се изучава с преживявания и съпреживявания. Това е речник, в който значенията са обяснени с истории, с обикновени и необикновени герои, с копнежи, недоразумения, смешни, абсурдни и делнични случки, с мечти. В някои от тези истории думите ни подвеждат и повеждат по нови пътеки, отвъд сивата реалност, където това, в което вярваме, ни дава повече от това, което е около нас.
"Животът е тълковен речник" e сборник с 23 разказа в духа на "Гладни сърца" и "България за начинаещи".
"Не ме привличат случките, свързани с медии, вече. Привлича ме нещо друго. Ние не забелязваме, докато сме млади и живеем бързо, как животът чертае някакви кръгове. Как нещо, което е започнало в детството или преди 10 години, в един момент продължава, защото това, че е приключило, не означава, че е свършило. ... И в един момент нещо щраква в слънчевия сплит и разбираш, че този кръг се затвори. Онова, което започна там, някога, едва сега се затвори, сега приключи. Това е едно много тихичко щракване и се чува с възрастта. Там е урокът, в тази точка", разказа журналистката и писателка.
Има в нас едно място, което знае всичко, ако останем насаме и започнем да се слушаме, то ще ни каже кое е важното, смята Веселина Седларска, която определи себе си като разказвачка, защото във всеки неин разказ има истински елемент.
"Журналистиката ми помага, но не изкупва вината си за това, че не помага на обществото ни в момента. Какво значение има, че помага на мен за някаква книга, след като не изпълнява нейното призвание да бъде кучето пазач на обществото. Много ми е мъчно, че с моята професия се случиха такива неща", сподели тя.
Интервюто на Людмила Железова с Веселина Седларска в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
