От всичко, което е известно за личността на Андрей Първозвани, църквата казва, че като апостол и мисионер е обиколил всички черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие.
И днес се пази културната памет в нашите сънародници, каза пред Радио София етнологът от Института по етнология и фолклористика при БАН Галин Георгиев. Той е посветил 25 години от своята дейност за изследване на традициите, паметта и обичаите на българските общности в Украйна, Молдова, Бесарабия, Таврия, Приднестровието и селищата край Одеса.
„Дълго време – от времето на преселването преди около 200 години, те са забравили откъде точно са тръгнали, но най-съкровеното знание вътре в семейството го пазят“, каза Галин Георгиев.
Той обясни, че една от традициите, които пазят е Андреевден.
„Той, както и на други места по българските земи е свързан с вярвания, с предженитбени гадания на момите, с представата, че денят наедрява, някъде го наричат Едрей. До известна степен те са повлияни от сънародниците си. Има молдовска и румънска заемка в тази обредност у нашите българи в Украйна, Молдова и Бесарабия“, уточни етнологът.
По думите му за трапезата на днешния ден са характерни варивата.
„От Андреевден, свързано с вярванията, че денят наедрява, защото идва Коледа, идва новото слънце, нивите са посети със семената, така символично с набъбването на зърното в гърнето, се вярва, че семето по нивите ще изкласи и ще даде нов живот“, каза Галин Георгиев.
Какви още са традициите на днешния ден, можете да чуете в звуковия файл.
