Той е роден през 1923 г. в средно заможно еврейско семейство в Германия. В ученическите си години преминава през ужаса на разрастващите се нацистки преследвания. Семейството има огромния късмет да успее да напусне Райха през 1938 г. и след кратък престой в Лондон се озовава в САЩ. Младият Хенри работи, докато учи в Сити колидж в Ню Йорк, но през 1943 г. е мобилизиран в армията. Късметът идва при него когато в бойната му част разбират, че е полезен с отличните си познания по немски, заради което го включват в разузнаването. Изпратен е в Европа, където участва в битката при Булдж. Взема и опасни мисии, но се оказва най-полезен при организирането на цивилна администрация в завзетите територии, а след това като ръководител на група от контраразузнаването, която се бори с подривната дейност на нацистите. Той твърди, че войната го кара да се почувства американец. Работата му в Европа води и до трансформацията му – от борбата срещу нацизма с началото на Студената война, той се превръща в борец срещу комунистическата опасност. След края на конфликта, Кисинджър получава възможността да завърши образованието си и постъпва в Харвард, където завършва магистърска степен и прави докторат, свързан с политика и история, а в последствие остава и като част от академичния състав на университета. През 1955 г. е включен като съветник в Съвета за национална сигурност. През този период работи върху влиянието на ядреното оръжие върху политиката и смята, че могат да бъдат използвани тактически атомни удари в някои случаи на конфликти със СССР. В края на 50-те вече е важен член на редица тинк-танкове. В този период се развива желанието му да влияе на американската външна политика и става съветник по международните отношения в кампаниите на републиканеца Нелсън Рокфелер. През 1968 г. променя отношението си към Ричард Никъсн и се включва в неговия екип. Тази стъпка отваря вратата за неговото назначение като Съветник по националната сигурност след като Никсън печели изборите, а по-късно дори Държавен секретар. Двамата се сработват отлично.
Кисинджър се оказва привърженик на реалната политика. Той ясно оценява възможностите на САЩ. Заради това търси възможности за победа във войната във Виетнам или за излизането от нея по-късно. През 1969 г. първоначално се противопоставя на тайната Операция Меню, която предвижда тежки бомбардировки на Камбоджа, но по-късно променя мнението си и я подкрепя напълно. Бомбените килими, изсипани върху провинциалните региони на Камбоджа и Лаос, в които живеят обикновени селяни, продължават до 1973 г.
В този период се наблюдава и засилването на левицата в Латинска Америка. Кисинджър е напълно убеден, че този процес трябва да бъде спрян и подкрепя действията на различните американски агенции за свалянето на демократично избраното правителство на Салвадор Алиенде в Чили, както и последвалите жестокости срещу привържениците на левицата от страна на армията.
След преврата в Аржентина през 1976 г., той се оказва привърженик и на т.нар. "Мръсна война", в която военните в латиноамериканската държава избиват над 30 хиляди свои съграждани, а още стотици хиляди преминават през мъчения и затвори. Благодарение на провежданата от него външна политика в Южна Америка през 1976 г. остава само едно демократично правителство. Навсякъде в континента управляват десни военни хунти, които симпатизират на Вашингтон и се борят с комунизма.
От друга страна, той се оказва и в основата на две много важни тенденции на дипломацията на 70-те години. Двамата с Никсън приемат протегнатата ръка на съветското ръководство за сближаване и намаляване на напрежението. Започва периода на "размразяването". Другото важно направление е свързано с подобряването на отношенията с Китай. В този период САЩ успява да се превърне в партньор на Пекин и още повече да задълбочи разрива на китайските комунисти със Съветския съюз. В началото на 80-те години тази тенденция ще прерасне и в икономическото сближаване на двата гиганта. Кисинджър има сериозна роля и в регулирането на отношенията в Близкия изток по време на войната Йом Кипур. Тогава лавира между отделните играчи, за да постигне допълнително разширяване на влиянието на САЩ в региона и засилване на съюзника им Израел.
Хенри Кисинджър изгражда дипломацията на възможното, в която рядко се съобразява с идеологически позиции. По-страшното е, че в своя подход той рядко се съобразява и с цената на човешкия живот, още по-малко ако не е американски. Все пак ясно разбира границите, до които може да достигне мощта на САЩ. Благодарение на неговия подход, през следващите десетилетия Вашингтон ще се превърне в световен хегемон, но и в една от най-мразените държави по света. Точно заради своята двойнствена политика, която твърди, че носи демокрация и права, но често с цената на унищожаването на хиляди човешки животи и икономическото поробване на много държави.
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР
