"Историята ни учи и фактите показват, че в тази ужасна и страстна драма - войната - има един елемент, който доминира всички други и който е решаващия при всички обстоятелства - човекът. Нито позициите, нито топовете, нито пушките струват нещо, когато моралните сили отпаднат и когато на началници и подчинени липсва решителността да победят или умрат. "
Тези думи принадлежат на полк. Стефан Нойков, началник на оперативния отдел на Щаба на действащата армия през Първата световна война. Публикувани са няколко години по-късно, в заключението на студията му за причините, довели до разгрома на Добро поле и краха на мечтите за обединение на българското землище.
Как българската армия, сразила малко преди това армиите на Османската империя, Сърбия и Румъния, е рухнала през есента на 1918-та?
По това време малка България, с 4,5 млн. население, е мобилизирала близо 900 000 войници, за да удържи проточилия се на стотици километри от Албанските планини до устието на Струма Солунски фронт срещу съглашенските британски, френски колониални, сръбски, гръцки и руски войски, с минималната помощ от съюзна Германия. Три години, откакто българите са се включили във войната, лошата прехрана, прокъсаното облекло, лишенията на близките в тила, корупцията и чиновническите злоупотреби и, най-вече, огромната умора, са разяли докрай духа им.
"Историята ще отбележи като първа причина на нашето поражение моралната неиздръжливост на нашите части, които, веднъж разбити, не намериха в себе си необходимите духовни сили да продължават борбата по-нататък," заключава Нойков.
Днес украинската армия е все още далеч от тази ситуация, но умората си личи не само от репортажите на местни и западни медии - признават я и самите украински генерали.
"Украинската армия получава в общи линии тези хора, които са мобилизирани. Няма вече доброволци. Хората воюват вече две години. В много подразделения виждаме доста по-възрастни мъже," констатира Густав Гресел от Европейския съвет по външна политика.
За всички отдавна е ясно, че украинската война е от съвсем различно естество от тази в Афганистан 2001-ва, когато само няколкостотин войници и огромна въздушна мощ бяха достатъчни, за да прокудят първия талибански режим от Кабул в планините. Днес в Украйна са нужни поне няколкостотин хиляди, за да се удържи не само фронтът от устието на Днепър до Купянск, а и дългата граница отвъд Харков, Суми, Чернигов, както и с Беларус.
От украинското командване се изисква да щади и укрепва тази войска, докато се мъчи да увеличи максимално загубите на врага. През последната година обаче то води не една и две кръвопролитни битки - Бахмут, Урожайне, Роботине са само част от местата, където украинците не съумяха да се справят с тази задача по най-оптималния начин. Особено при Бахмут.
"Предполага се, че украинското командване е било раздвоено по въпроса доколко целесъобразно е да се защитава този град - как да балансира понасяните загуби с политическото и териториалното му значение. Говори се, особено много в Америка, че решението на украинците да задържат крепостта Бахмут им е струвало толкова сили, че е имало решаващи последици за изхода от последвалото контранастъпление от лятото на 2023-та," изтъква Франк Ледуидж, преподавател по международна сигурност от Университета в Портсмут.
Миналия август "Ню Йорк Таймс" изнесе данни от американското разузнаване за резултатите от тези битки. Според събеседниците на изданието тогава, още преди края на контраофанзивата, загубите на украинските въоръжени сили са достигнали 70 000 убити и 120 000 ранени.
Днес ръководството в Русия не крие по никакъв начин намеренията си да увеличи армията. На 1 декември Путин подписа указ за набиране на още 170 000 военнослужещи, с които въоръжените сили трябва да набъбнат до 1 320 000.
При очертаващото се нарастване на неравенството на фронта украинските лидери бяха длъжни да вземат ответни мерки. На 19 декември Володимир Зеленски заяви, че армейското командване е поискало да бъдат мобилизирани допълнително между 450 000 и 500 000 души. В края на месеца правителството представи на Върховната рада законопроект, с който, за да бъде постигната тази цел, се понижава възрастта на подлежащите на мобилизация от 27 на 25 години.
"Видно е от законопроекта за мобилизация, че загубите (на украинската армия) са изключително големи," коментира Франк Ледуидж. "Много се хвалят за загубите, които нанасят на руснаците, но големият въпрос, който остава без отговор от Киев и от западните служби, е какво руснаците причиняват на Украйна. Няма как да оцениш как се развива една война, без да претеглиш загубите, претърпени от едната и от другата воюваща страна. Украинското ръководство реши да пази в тайна загубите си и сега това му се връща."
Засега му се връща под формата на остри критики - не само от националния омбудсман и опозицията в Радата, но също в средите на управляващата партия "Слуга на народа" - с неясни аргументи, че някои от постулатите на проекта противоречали на конституцията, а други създавали условия за още корупция в наборните комисии. На 11 януари парламентът върна законопроекта на правителството със заръката да го доработи и така издаде разединението в Киев и пред Кремъл, и пред Запада. Така в Кремъл бяха насърчени, а приятелите на Украйна - обезсърчени.
"Виждаме пукнатини между органите на управлението, както става винаги, когато те са под силен натиск," коментира Ледуидж. "Причината може да са именно големите загуби, претърпени на фронта. Разкрива се, поне до известна степен, и политическа слабост на Зеленски. В условията на военно положение, в каквито сега е Украйна, би следвало да се очаква, че такива закони се прокарват без такива затруднения. Тази слабост се дължи на факта, че загубите бяха прикривани толкова дълго."
Зеленски се въздържа от явна подкрепа за законопроекта, като изрази резерви към социалната справедливост, военната му целесъобразност и необходимото финансиране, оценявано на половин трилион украински гривни (повече от 13 милиарда долара). Но главните възражения на политиците са срещу крутите наказания, предвидени за онези, които отказват да идат на фронта - не само повишени глоби, но и забрана за разпореждане с имущество, отказ на заеми, социални плащания и услуги и дори на шофьорски книжки.
"Всеки в Украйна знае, че вземат ли те в армията, те обучават три седмици, или пет седмици - ако имаш късмета да те пратят на Запад - и после те пращат в окопите, под снарядите. Разбираемо е, че хората не горят от желание да им се случи това. Обучението е основен проблем. Въпросът е как ще успееш да обучиш половин милион мъже за нещо повече от пушечно месо, когато трябва да заместиш не само загиналите, но и уморените бойци," подчертава Ледуидж.
"Могат да облекат в униформи милиони мъже и да ги пратят на фронта, но там те няма да са нещо повече от мишени. Поддържането и възстановяването на войскови подразделения с необходимото командване и сплотеност е огромно предизвикателство. Украинците го подцениха, когато започнаха контранастъплението си миналото лято. Руснаците също го подцениха при офанзивата си предходната зима. Днес се справят по-удачно, но малко по малко", изразява своята позиция и Густав Гресел.
Явно в опит да убеди обществеността, че приемането на законопроекта за мобилизацията не търпи отлагане, украинското ръководство призна тази седмица за пръв път, че Кремъл се справя доста по-добре в набирането на войници. Вадим Скибицки от Главното разузнавателно управление на военното министерство бе откровен пред РБК Украина:
"Ежедневно в редовете на руската армия встъпват около хиляда - хиляда и сто души... Пленниците, които взимаме, си признават съвсем откровено, че са постъпили в армията, защото там плащат, а той има ипотека да плаща, семейство да храни и т.н. Това е основният мотив за тези, които днес доброволно отиват във военните окръжия, подписват договори и воюват."
Принудено на спешна мобилизация през септември 2022 година, за да може украинският пробив в Харковска област да бъде запушен, през 2023-та ръководството на Руската федерация изнамери начин с минимален политически риск за себе си да се възползва от социалните лишения, подсилени от войната, за да привлича в армията все повече и повече мъже, "захранвайки" войната още и още…
"Много находчиво решение (на руските власти)," посочва Ледуидж. "Повечето жертви от руска страна, както и повечето войници, не са от Москва или Петербург, а от периферията на страната - от източните и кавказките области. Дори компенсациите, които се изплащат за жертвите, захранват икономиката на тези изостанали райони. Може да не е морално, но дава резултати."
"Не виждаме никаква съпротива срещу този тип мобилизация. Напротив, доколкото можем да съдим по информацията, която достига до нас, отношението във въпросните области към тази практика е или неутрално, или дори леко одобрително. Миналата година очаквахме едва ли не революция, но нищо подобно не се случва. Стана ясно, че Кремъл може да понася и попълва загубите си. И ако това е така, се налага въпросът докога може да продължи по този начин? Идеята на американското ръководство, че, видите ли, можем да използваме Украйна, за да обезкървим Русия, изглежда не работи, понеже и без това намеренията на руснаците са точно такива. Проблемът е, че пускат твърде много кръв на украинците," смята Франк Ледуидж, който припомня изявлението на Лойд Остин от април 2022 г., когато началникът на Пентагона си пожела в резултат на тази война Русия да бъде обезсилена до такава степен, че да не може да причини на други страни това, което причини на Украйна.
Тази надежда не се сбъдва, признава с половин уста и Валерий Залужни, главнокомандващият украинските въоръжени сили:
"Това бе една от най-големите ми грешки - да вярвам, че загубите, които нанесохме на врага - които той вече бе понесъл още преди година - биха възпрели всекиго. Сега разбирам, че това не спря Руската федерация."
Залужни заяви това на 26 декември, на първата си пресконференция от началото на войната. Генералът (който иначе не се свени нито да пише и публикува възгледите си за развоя на войната, нито да бъде интервюиран, най-вече от западни медии) излезе за пръв път пред всички, за да хвърли огромния си 92-процентов рейтинг в подкрепа на законопроекта за мобилизация. Но на същата пресконференция той бе принуден да признае за загубата на още една крепост в Донбас. Мàринка, на западните подстъпи към Донецк, падна в руски ръце след 20-месечни боеве. В началото на тази седмица властите в Харковска област разпоредиха евакуация на жителите на десетки села северно и южно от Купянск заради натиска на руснаците. В четвъртък Министерството на отбраната в Москва обяви за превзето село край Соледар с неподходящото в този контекст название - Весѐле.
Путин констатира със задоволство през седмицата:
"Сега това е съвсем очевидно - не само контранастъплението им се провали, но и инициативата е на руските въоръжени сили. Ако продължи по този начин, на украинската държавност може да бъде нанесен непоправим, много сериозен удар."
Франк Ледуидж тълкува руската стратегия:
"Виждаме как в тази война на изтощение руските войски напредват малко по малко всеки ден. Това задоволява напълно военното и политическото ръководство на Русия. На тях не са им нужни огромни придобивки на територии. Тяхната цел е да нанесат повече загуби, отколкото украинците могат да понесат. Не повече от собствените загуби. Руснаците могат да си ги позволят. Твърди се, че резервът, който могат да мобилизират, е между 1,5 и 7 милиона."
Густав Гресел описва възможния сценарий, ако тази стратегия сполучи - за Украйна крайният резултат може да е много сходен на Добро поле за България:
"За Путин не е важно колко успешни са тази или онази офанзива. Важното е да са достатъчно мащабни, за да бъде притисната силно украинската армия и загубите ѝ да нараснат до такава степен, че да станат непоносими за украинците. Разчетите в Кремъл са, че дори ако руските атаки не доведат веднага до завладяване на нови територии, в даден момент украинската отбрана може да се срине, стига натискът да продължи достатъчно дълго."
Руснаците разполагат с превъзходство в хора 3:1. И въпреки всички критики към техния главнокомандващ Герасимов, той - както отбелязва Ледуидж - се възползва много добре от това предимство. Може ли Украйна да устои и как? Според Густав Гресел ще надделее този, който в дългосрочен план реши най-сполучливо проблема с недостига на обучени войски. А според Ледуидж, украинците следва да се поучат от врага си:
"Начинът, по който украинците могат да се противопоставят, е да последват руския пример. Когато не разполагаш с добре обучени в маневрената война войски, трябва да разчиташ на огромно количество бронирана техника и въздушно превъзходство. Украинците не разполагат с нито един от тези три елемента. Остава им да градят отбранителни линии, включително и в тила. Сега правят точно това - и в Запорожието, и в Харковщината."
"Очевидно в този подход са заложени сериозни политически проблеми. Защото украинците ще трябва да удържат позициите си, а не да освобождават окупираните земи, както обещава Зеленски. Тази ситуация не може да се поправи от раз. Нито Ф-16 ще помогнат, нито обещаните 1 милион дрона, защото руснаците ще произведат повече и вероятно ще запазят господството си във въздуха. Украинците трябва да се примирят с факта, че трябва само да се отбраняват в обозримо бъдеще. Това е необходимо, за да могат да възстановят армията си. Така направиха британците през 1917-а, германците също. На украинците днес ще им е необходима повече от година. Поне година-две, за да го направят както трябва. Да набереш 30-40 хиляди души, да ги обучиш за няколко седмици и да ги хвърлиш в битката - това само руснаците могат да си позволят."
Мобилизацията и обучението на половинмилионна армия ще означава значително напрежение за Украйна. За да устоят и да докажат на Путин, че греши, когато поставя държавността им под въпрос, на украинците ще бъде необходима помощ - и финансова, и материална - в много по-големи размери от досегашната. Въпреки визитите на британския премиер и френския външен министър в Киев от този месец, обещанията за нови гаубици, далекобойни ракети и дронове звучат кухо, докато 50 милиарда евро остават блокирани от унгарското вето. Както и уверенията на американския държавен секретар Антъни Блинкън пред Зеленски в Давос, че Америка ще продължи да помага, въпреки боричканията в Конгреса.
Докато на източния фронт руската артилерия стреля пет пъти повече от украинската, Вашингтон заобикаля Конгреса, за да продаде 155-милиметрови снаряди и оборудване за 150 милиона долара на израелската армия срещу "Хамас". Германия се готви да продаде на израелците още снаряди, а Великобритания - изтребители Eurofighter на Саудитска Арабия.
"Не виждам някакво усещане за спешност," твърди Ледуидж. "В Европа 2024-та е година на избори в много страни и политиците са заети с това. Има и умора от украинската тема. Не виждам никакво усещане, че трябва да се бърза. От самото начало на войната подкрепата на Европа за Украйна следва принципа "на час по лъжичка", понякога дори е нелепа. Британците изпратиха 14 танка, а американците - 31. Британците нямат повече за даване, но американците имат доста. А сега въоръжават Израел и оставят украинците без въздух."
"Струва ми се, че стратегическото намерение на Съединените щати е това положение да се задържи колкото се може по-дълго. Дали за да бъдат отслабени руснаците, дали за да се осигурят печалби на оръжейната индустрия, няма значение. Такъв е подходът на Съединените щати още от самото начало. В нито един момент Вашингтон не направи някаква решаваща стъпка. Нито решенията за бойните машини на пехотата, нито за изтребителите, бяха такива. Всичко се прикрива с някакъв страх от ескалация. Така "на час по лъжичка" - Украйна продължава и ще продължи да бъде захранвана с ресурси от САЩ и от Европа, така че войната да продължи, но не да бъде спечелена. Необходимите решения, които трябваше да бъдат взети още преди 20 месеца, не бяха взети и никой не ги взема и до днес," констатира преподавателят от Портсмутския университет.
За Густав Гресел при това положение времето остава на страната на Путин - поне засега.
"Той знае, че 2024-та е годината на президентските избори в САЩ. И все още има шанс да получи Тръмп. Така че защо му е да се договаря с Байдън за някакви си 20 процента от Украйна, след като Тръмп може да му даде по-големи парчета, ако не и цялата страна. Каквито и да са залозите, преговори по същество едва ли ще има преди средата на 2025 година."
