Андрей Колесников: Това е война на изтощение. Путин се надява другата страна да мигне първа

• Путин: Украинската криза не е териториален конфликт

Темата коментира пред БНР руският политолог и старши изследовател на фондация "Карнеги" Андрей Колесников:

Какво ви направи впечатление в тазгодишното участие на Владимир Путин във форума на Международния дискусионен клуб "Валдай"?

"Това е опит да бъдат обобщени някакви тези, които бих нарекъл държавна идеология: разсъждения за държавата-цивилизация и за принципното значение на суверенитета. Това е едната част. Другата е опит да се систематизира оправданието на войната. Общата логика е, че не ние сме започнали, не ние сме организирали преврата през 2014 година и не ние сме заплашвали населението на Крим. Тоест прехвърляне върху Запада на отговорността за международното напрежение като цяло. Казвал го е и преди, но този път го направи в по-изискана форма. Отбеляза, че действието ражда противодействие, т.е. не ни приеха, обидиха ни и ни нападнаха. Прояви се и неговото поразително свойство, което се нарича "уотабаутизъм" (подход, при които на критичен въпрос или обвинение не се отговаря, а се отправя контравъпрос или обвинение). У вас правят така, а у нас иначе. У нас реалните доходи растат, при тях падат.

Това, което беше интересно технически или технологично, е проектирането на собствения му образ върху другия. "Западът винаги се нуждае от враг" - все едно говори за себе си. "Има враг, значи всички трябва да се сплотят около началника" - определено говори за себе си. "Западът раздухва несъществуваща заплаха." Струва ми се, че замисълът е много добър, защото действително разказа за себе си. Точно това направи.  

Всички тези обяснения, разбира се, частично са за вътрешната аудитория. В същото време за него е важно да се среща с интелектуалните лидери от Третия свят или от това, което тук наричаме световно мнозинство. Лятото омайваше африканските лидери на форума Русия-Африка в Петербург. Наскоро имаше някакъв форум за Латинска Америка. Опитват да покажат, че Третият свят действително се консолидира около Русия и че тя ще бъде един от неговите лидери. Даже един пакистански политолог попита как ще бъде изграден новият икономически световен ред начело с Русия, т.е. във въпроса се съдържаше отговорът.

Всички тези многочасови приказки и разсъждения са в голям контраст с удара по украинското село, където загинаха повече от 50 души. Обстреляли са помен за починал местен жител. Цялата тази словесна обвивка ужасно контрастира с това, което става на практика. Ако твърдите, че браните себе си, своята самобитност и своята цивилизация, че страните и цивилизациите трябва да бъдат оставени на мира да се развиват самостоятелно, тогава защо Украйна да не бъде оставена на мира да се развива в съответствие със собствените си традиции? Сякаш нарочно показаха как работят на практика идеите за държавата-цивилизация, суверенитета, самобитността и руския свят. Ето че руският свят отново се прояви."  

На фона на рязкото увеличаване на разходите за военни нужди президентът увери, че бюджетът ще се справи с така наречената от него “специална военна операция” и че всички социални ангажименти към населението се изпълняват. Освен това каза, че за разлика от Европа реалните доходи в Русия са се увеличили с 12%. Както и че трудностите, породени от западните санкции вече са преодолени и икономиката е започнала нов етап в развитието си на нова база. Зная, че следите много внимателно процесите в икономиката. Какви тенденции забелязвате?

"От една страна, да, икономиката не се срива. Опитват се да балансират бюджета, но официалните доклади всъщност прикриват проблемите. Бюджетът се балансира за сметка на отслабването на рублата и на относително високите цени на петрола. Бюджетният дефицит остава, но не е голям. Ако нямаше девалвация на рублата и благоприятна конюнктура, дефицитът щеше да е огромен. Най-консервативно настроените специалисти казват, че е могъл да достигне до 7 процента в края на годината. Сега ще бъде малко над 1 процент.

Това са дългосрочни проблеми. Естествено, слабата рубла се трансформира в инфлация. Естествено, зависимостта от вноса остава. Естествено, не достигат вносни технологии, резервни части и лекарства. Вместо зависимост от западната автомобилна промишленост имаме пълна зависимост от китайската. Всичко е много по-скъпо и с много по-лошо качество.  

Не зная откъде взе тези 12 процента ръст на разполагаемите доходи. Това не може да бъде. Последните данни за полугодието показват ръст от 4,9 на сто. Но в никакъв случай 12. Освен това не каза за какъв период от време. За 2-3 години може и да са се увеличили с 12 процента. Преди това доходите намаляваха практически от 2014-а и паднаха с 10 на сто. Първо, ръстът е от много ниска база. Второ, винаги трябва да се гледа структурата на доходите. Продължават да падат пазарните доходи - от предприемаческа дейност и от собственост, а социалните плащания растат. Това е косвено доказателство, че се плащат компенсации за загиналите и ранените войници.  

Да, той призна увеличаването на разходите, включително военните, но бюджетът е балансиран и няма да има проблеми. Как да няма!? Откъде ще вземат пари, след като приходите от петрол падат и ще продължат да падат. Данъчната база също постепенно си свива. Орязват всичко: и малките, и големите програми. Как може да се говори за прекрасна ситуация в икономиката и изпълнение на всички ангажименти, след като една от любимите програми на Путин – "аварийни жилища" - вече е закрита. Единственото, което няма да режат, са пенсиите и задължителните социални помощи.

На пръв поглед всичко изглежда горе-долу добре. Расте брутният вътрешен продукт. За сметка на какво обаче? За сметка на военно-промишления комплекс, който работи на три смени. Няма безработица. Защо? Заради дефицита на кадри. Мигрантите не идват, а работниците се прехвърлят от гражданската във военната промишленост. Военно-промишленият комплекс се нуждае от хора. Там се получават нелоши заплати. Значи растат разполагаемите доходи на населението и брутният вътрешен продукт."  

Тази седмица в-к “Комерсант” съобщи, че през ноември Владимир Путин може публично да обяви, че се кандидатира за нов президентски мандат. Според източниците на изданието в президентската администрация, вече е готова и идеологическата рамка на предизборната кампания, която изглежда приблизително така: Русия е отделна цивилизация, подкрепя традиционните ценности, враговете я атакуват, но няма да успеят, защото обществото е сплотено. Ще успее ли президентската администрация да убеди руснаците, че избирането на Путин няма алтернатива?

"Даже не се налага населението да бъде убеждавано, че трябва да гласува за него, защото той е единственият кандидат. Всичко останало е имитация. С кого ще се конкурира - с лидера на Комунистическата партия Зюганов или на Либерално-демократическата Слуцкий? Естествено, това не е конкуренция. В политическата наука това се нарича акламация, т.е. възглас в подкрепа на някого. Всички разбират, че системата не може да бъде променена и ще играят по правилата.  

В тази връзка, между другото, опозицията се опитва да обсъжда някаква стратегия за изборите. Всяка стратегия е обречена на провал! И участието, и неучастието. Всичко е безсмислено. Още по-безсмислено, отколкото на регионалните избори. Просто трябва да се осигури висока избирателна активност. Има си начини. В Русия има толкова много хора, които зависят от държавата и които трябва да се отчитат, че са отишли до избирателните секции и са гласували."  

Защо изборите без избор в авторитарната система все пак са важни?

"Защото хората трябва за пореден път да бъдат мобилизирани около знамето. Трябва за пореден път да покажем, че сме прави. А на съмняващите се трябва да бъдат показани резултатите от изборите - вижте, за Владимир Владимирович са гласували рекорден брой хора! Например 83,3 на сто при избирателна активност 75 процента. Мнозинството подкрепя партията и правителството и затова малцинството трябва да се убеди, че не може да направи нищо против това мнозинство. Трябва да изглежда много убедително и това всъщност е най-важният ефект от тези избори."  

Прав ли е говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, когато казва, че умората от войната и от помощта за Украйна ще расте в редица страни, включително в Съединените щати?

"Мисля, че да, но и тук расте умората от войната. Тя засега не се трансформира и едва ли ще се трансформира в някакви протести. Хората обаче се опитват да се абстрахират от нея. Неслучайно Путин акцентира върху мирния дневен ред. "Няма да има мобилизация. Вижте, срещам се с децата, с младите таланти, с новаторите, с индустриалците и с представителите на различните отрасли. Развиваме се! Всичко е наред с икономиката. Скъпи приятели, няма нужда всичките да ви пращаме в окопите. Не се тревожете!" Властите се опасяват, че тази умора, умножена по тревожността, може да даде нежелан ефект даже сред лоялната част от населението.  

Даже Валерий Фьодоров - ръководителят на прокремълския Център за изучаване на общественото мнение - изнесе данни, които съвпадат с тези на "Левада". Тези данни сочат, че убедените привърженици на войната не са чак толкова много и хората са уморени. Z-патриотите се нахвърлиха върху него, а той е човек от системата. Умора има и там. Това е война на изтощение. Изтощават се ресурсите и търпението - и тук, и там. Не му се вижда краят, но така може да се живее още достатъчно дълго време. Ситуацията е напълно непредсказуема. Не е ясно какво има на края на пътя. Явно - задънена улица."

• Огнян Минчев: Украинското настъпление беше митологизирано

• Руслан Трад: Путин не имитира Съветския съюз, имитира царска Русия

Кой ще мигне първи - Русия или Западът начело със Съединените щати?

"Доколкото разбирам, Путин се надява, че другата страна ще мигне преди него. На него всичко му е наред. Събужда се сутрин, има кефир на масата и си мисли, че цялата страна живее като него. На Запад казват, че трябва да се изчакат президентските избори в Съединените щати и Путин чака да дойде Тръмп. Добре, ще дойде Тръмп и какво от това? Има американска демокрация, която блокираше действията на Тръмп и ще продължи да ги блокира. Едва ли Тръмп ще се сприятели с Путин. Предишният му мандат не доведе до сближаване.  

Надеждата, че все нещо ще се случи напомня големите очаквания от контранастъплението. Къде е това контранастъпление и какво следва? Всичко ще се решава на фронта. Добре. Съгласни сме. И какво се решава в момента? Едните се придвижват на два метра в едната посока, а другите - на два метра в другата. Тук разрушават село, там долита дрон. Толкова! И какво следва по-нататък? Вече започвам да се отнасям с разбиране към лидера на партията "Яблоко" Григорий Явлински и към Олег Дерипаска, които казват, че трябва да се седне на масата за преговори, защото нищо няма да се промени, а хората ще продължават масово да гинат. Трябва да се търси някакъв изход, но аз нямам представа какъв може да бъде той. Просто не го виждам."