"Отложен живот" е израз на една от героините в репортажите. Той е вдъхновил заглавието на поредицата, обясни единият от авторите на поредицата Николета Атанасова, журналист в програма "Христо Ботев".
Едната от сюжетните линии в поредицата касае запознанството ѝ с украинката Алла през март 2022 г., което се е превърнало в приятелство.
"Сготви първия си украински борш в моята кухня. Така и се казва първият епизод – "Украински борш в София и Виница".
Връщаш се с много материал. Трудно е да избереш върху кое точно да поставиш фокуса, разказа Атанасова. по думите ѝ това "може да бъде войната на съвсем битово ниво – да я потърсим в най-интимните преживявания на хората".
"Всички виждаме войната през големите медии. Но през личната история – човек да стъпи в дома им, да хапне, да си поговори – това при Николета го има само", посочи другият автор на поредицата Михаил Михайлов, който е звукоинженер, звукорежисьор и композитор.
"Основната работа я свършва Николета – на терен да запише добре звука. Знае, че ѝ трябва атмосфера от събитието, чист звук. Изслушвайки материалите, огромно море от материали, тя си формира епизоди, вече като ми даде готови материали, по тях чувствам къде ще има нужда от музика, започвам да импровизирам вкъщи – така си слагаме музички тук и там, за да подпомогнем историята. Много музика не искаме да има, защото има много хубав текст. Текст, който е много поетичен, който ме вдъхнови като композитор."
"Когато ме попитат – добре, разкажи, и аз разказвам за това как изглежда Украйна. Тя е Западна Европа. Пътища, магазини, хората живеят нормално. И всичко това тук някак не се разбира от определена група хора. Те смятат, че след като украинците ходят в заведения, след като няма един фас, хвърлен на някой светофар, значи там война няма. Напротив – войната я има навсякъде, във всяка една секунда, във всеки дъх на украинците", сподели Николета Атанасова в предаването "Хоризонт до обед".
Сблъсъкът с действителността е шокиращ, смята Михаил Михайлов.
"В 3 часа ти звъни, че има тревога. Трябва да станеш от леглото си, да отидеш в някакво мазе, после да се върнеш в 6 часа, да поспиш половин час и да отидеш на работа. Това всеки ден. Това е разказ, който няма как да го хванеш от кадри – този танк взривен, онази ракета свалена."
