Войната, която започна на днешния ден преди две години по заповед на Владимир Путин и която той нарече “специална военна операция”, предизвика недоумение и шок не само в Украйна, но и в самата Русия. Стотици хиляди несъгласни с политиката на Кремъл руснаци напуснаха родината си в търсене на по-добро и по-сигурно бъдеще Мнозина избраха за своя нова родина съседна Латвия.
За своите усещания в първите дни на войната и за решението си да заминат в чужбина пред специалния ни пратеник в Рига Ангел Григоров разказаха журналистите Кирил Мартинов и Кирил Набутов, политологът Дмитрий Орешкин и юристът и правозащитник Иля Шаблински.
За главния редактор на "Новая газета Европа" Кирил Мартинов 24 февруари 2022 г. е един от най-ужасните дни в живота му: Разбира се, че добре помня тези събития. Бях вкъщи в Москва. До три часа през нощта следях социалните мрежи и търсех информация по ключови думи, опитвайки се да разбира дали наистина заплахите, които бяха отправени ще прераснат в нещо конкретно. Накрая заспах за няколко часа. Колегите ми се обадиха по телефона и ме събудиха около 6 ч. сутринта. Аз от своя страна започнах да звъня на моите сътрудници и да ги събирам в редакцията ни в Москва.
"Навярно това е един от най-ужасните спомени в живота ми, защото нямах никакви илюзии. Още от първите минути и часове беше ясно, че се извършва чудовищно престъпление срещу Украйна и украинския народ и срещу интересите на Русия и на руските граждани. В потвърждение на думите ми мога да кажа, че никой от хората, които пътуваха в московското метро в 8 ч. сутринта на 24 февруари не се радваше. Никога не бях виждал толкова много угрижени лица. Всички, разбира се, интуитивно усещаха, че става нещо страшно. Колкото и пропагандата да твърдеше впоследствие, че руснаците са във възторг от войната, хората не са искали тази война и никой не й се е радвал."
Политологът Дмитрий Орешкин също посреща новината за началото на войната в дома си в Москва: Сутринта се събудихме в състояние на шок, а на 2 март заминахме. Сбогувахме се с приятелите ни, качихме се в колата и потеглихме. На границата чакахме 10 часа, защото не пропускаха коли нито в едната, нито в другата посока и изобщо не беше ясно дали ще ни пуснат. Към 10 вечерта започнаха да пропускат колите. Преспахме в някакъв крайпътен хотел. На 4 март сутринта вече бяхме тук в Рига и оттогава не сме я напускали.
"През март съпругата ми Таня трябваше да навърши 70 години. Дъщерите ни, които живеят в чужбина бяха организирали семейно пътешествие. Таня се уплаши, че ще падне желязната завеса и никога вече няма да види децата. Все пак ние сме съветски хора. А децата ни казаха, да заминаваме веднага. Бяхме абсолютно неподготвени. Взехме банковите си карти и някакви пари в брой и тръгнахме насам. На опашката на границата половината от колите бяха с украински номера. Тогава ми се обади по-малката ми дъщеря от Португалия. Попитаме как е положението. Отговорих й, че опашката не се движи и че има много украински коли. Тя ми каза да отида при тях, да им поискам украинско знаме и да им се извиня. Попитах собствениците на поне седем автомобила дали имат украинско знаме. Те казваха, че нямат. Тогава аз започнах да се извинявам, че сме постъпили така с тях, а те се смееха", разказва Орешкин.
За юриста, правозащитник и бивш член на Съвета по правата на човека при президента Иля Шаблински нападението срещу Украйна не е изненада: "Нямах никакви съмнения. Ясно е, че това е безумна стъпка от всяка гледна точка. В същото време бяше ясно, че тя се подготвя."
Не предполага обаче как случилото се радикално ще промени живота му. "В крайна сметка загубих страната си, дома си, вилата. Скарах се с жена си. Оказах се тук напълно самотен. Пристигнах с кола, но ме принудиха и нея да продам. Нищо не ми остана. Нямам и никакви шансове да се върна обратно."
Иля Шаблински остава в Русия до април, но след приемането на промените в Наказателния кодекс заминаването му в чужбина става наложително. "Успях да кажа някои неща в Русия и да напиша статия за "Новая газета" за това кой всъщност е нацист. Написах, че цялата борба с нацизма е потресаващо лицемерие, лъжа и фалш. Статията излезе преди да се появат новите членове в Наказателния кодекс. Затвориха "Новая газета". След това написах някои неща във Фейсбук. При мен дойде мой стар приятел адвокат и просто ми каза: "Замълчи! Край!"."
Известният телевизионен журналист от Санкт Петербург Кирил Набутов се събужда на 24 февруари от нецензурните думи на съпругата си, каквито тя по принцип не използва. Заминава в първите дни след началото на войната.
"Между приемането на решението и излитането на самолета изминаха 20 часа. Защото още от първия ден започнах да изказвам мнението си в интернет и на други места. Последваха определени сигнали, чиято степен на опасност трудно можеше да бъде оценена, защото отначало никой не знаеше какво точно става. Когато започна войната отидох в офиса, в който записваме съдържанието за нашия канал "Набутови" в YouTube. Записах кратък текст за това, че в историята на Русия има няколко войни, които са се наричали "малка победоносна война". Необходима ни е малка победоносна война, която ще укрепи властта и страната, ще обедини народа на основата на патриотизма и ще ни гарантира движение към светлото бъдеще. Така е било с руско-японската война през 1904 г., със Съветско-финландската война през 1939 г. и с войната в Афганистан през 1979 г. Разказах всичко това и напомних до какво са довели тези три войни. В крайна сметка - до разпадане на държавата. Финландската война оказва голямо влияние на хода на Великата отечествена война, защото Хитлер вижда слабостите на Червената армия - лоша организация, унищожен команден състав, остаряла техника и т.н. И второ, Финландската война подтиква Финландия към партньорство с Хитлер."
Набутов познава лично Владимир Путин от времето, когато той работеше в кметството на Санкт Петербург. Твърди, че това, което променя Путин е дългогодишната безконтролна власт.
"Човекът е несменяемо на власт от 25 години. Още повече, тази власт е построена по каноните на традиционните за Русия автокрация и самодържавие. За 30-те години след краха на Съвета на депутатите руснаците показаха, че не са се научили да бъдат политическа нация, която може да предложи нещо различно от царизма. Човекът, който разполага с такава власт се намира всъщност в единична килия. Със злато, диаманти и какво ли още не, но все пак в килия. Идва момент, в който никой от неговите слуги не може да му каже нищо. В такива случаи човек се опира на някакви неформални съветници или хора, на които има доверие. Постепенно свиква с това, а както беше казал един известен човек, властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно."
Постепенно си е повярвал, че е спасител на нацията и на величието на страната, което е било подкопано от перестройката, Горбачов, а след това и от пияния Елцин.
Сред опозиционно настроените руснаци текат спорове дали руският народ носи колективна отговорност за войната в Украйна. Мнението на главния редактор на "Новая газета Европа" Кирил Мартинов: "Продължавам да смятам, че хората, които се стремят към политическа свобода и които се смятат за свободни трябва да носят лична отговорност не само за това, което става със самите тях, но и с цялата политическа общност, към която се причисляват. Грубо казано, моята теза е, че няма свобода без отговорност. Ако не си поел отговорност, това означава, че някой друг решава вместо теб и ти даже не си потърсил политическата си свобода."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
