"Европейските избори не са сред най-популярните. Надявам се, че тази тенденция в България ще се промени". Това обясни пред БНР Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
Тя представи резултатите от европейско проучване върху политиките в изборната година. Открояват се 5 кризи преди предстоящия европейски вот – изменение на климата, ковид, глобални икономически сътресения, миграция, войната на Русия срещу Украйна.
Проучване: Европейците са песимисти за шансовете на Киев за победа
Проучването е проведено в 9 държави членки на ЕС – Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, и в две, които не са членки – Швейцария и Великобритания. Над 15 хиляди респонденти са отговорили коя е кризата, която най-осезаемо ще повлияе на начина, по който гледат на бъдещето.
Открояват се кризи, които наблюдаваме през последните 10-15 години, посочи Симеонова.
"Целта на проучването е да се хвърли яснота върху притесненията на европейците.
Разделението ляво-дясно вече отстъпва. Затова допринесе ковид и европейската "Зелена сделка". Няма и толкова ясно разграничение между анти и проевропейски партии.
Потенциален втори мандат на Тръмп не се очаква с нетърпение".
Руската война в Украйна много промени самия разказ в Европа, разясни Мария Симеонова в предаването "Преди всички".
"Оказа се, че емиграцията не е водещият проблем в повечето държави, в които е проведено проучването. Германия е страната, в която гражданите я посочват като такъв. Климатичните промени са посочени във Франция и Дания. Италия, Испания и Португалия определят икономическите сътресения като кризата, която ще промени тяхното бъдеще най-осезаемо. В Румъния тази криза е Ковид 19, както и във Великобритания. Ковид 19 отключи една несигурност у европейците дали могат да бъдат защитени от здравните си системи. Респондентите в Полша и Естония, до известна степен и в Дания, определят войната в Украйна като най-голямата криза.
Младите хора посочват климатичните промени. По-възрастните определят войната в Украйна".
Тези теми разделят европейското общество и задачата пред кандидатите на предстоящите европейски избори е трудна, каза Мария Симеонова.
"Те ще трябва да разглеждат тези теми в пакет. Кандидатите ще трябва да обяснят какво е европейското решение на тези проблеми.
Колкото по-рано започнат кампаниите, толкова по-добре. Геополитическата обстановка е много сложна. Отговорното поведение изисква европейско говорене. Решенията съществуват на европейско ниво.
На национално ниво изпитваме последиците от европейските политики. Политиците и гражданското общество трябва да бъдат по-активни, за да се чуят в Брюксел гласът и проблемите на българските граждани".
Тя коментира посещението на българския премиер в Украйна след втората годишнина от началото на руската агресия.
"Това посещение от една страна е силно символично. Българската делегация – с премиер, трима министри и двама заместник-министри, тежеше. Много навременно посещение, което изпраща силен сигнал в националния ни контекст и в европейския. Тук предстои ротация. Европейските лидери гледат към България, когато тук се случват политически промени. Това води до промени и в Съвета на ЕС. Силна заявка преди ротацията е, че позицията на България остана непроменена и че подкрепата за Украйна ще продължи колкото е необходимо.
Разбрахме, че България участва активно във формулата за мир за Украйна и в точката за екологичното й възстановяване. Страната ни предприема конкретни стъпки, които не се изчерпват само с военно-икономическа подкрепа".
Разговорът вече върви на европейско ниво, посочи Мария Симеонова.
Разбрахме, че България ще бъде домакин на следващата конференция за сигурността в Черноморския регион, отбеляза още директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
