Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2 април: Световен ден за повишаване на информираността по въпросите на аутизма

Аутизмът – диагноза, стигма, живот

Д-р Атанаска Аврамова
Снимка: Личен архив

2 април се отбеляза като Световен ден за повишаване на информираността по въпросите на аутизма. По този повод в предаването "Нашият ден" гостува д-р Атанаска Аврамова, началник на Дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия към Университетска болница "Александровска".

Честотата на заболяванията от аутистичния спектър и на диагностицирането са в нарастване през последните години, споделя д-р Аврамова. Въпреки това корените на заболяването все още се обсъждат. По нейните думи диагнозата  аутизъм се стабилизира през последните три десетилетия в България, годините са дори още по-малко, в началото на ХХI век, от 2000 година насам, отбелязва тя. Методиките и критериите за диагностициране на това състояние не са статистически уеднаквени в различни части на света, резултатите за честотата в различните държави, континенти и методики, много често се различават.

Относно методиката за диагностициране в България, д-р Аврамова отбелязва, че няма регистър, който да обхване всички случаи. И въпреки ползите от такъв, тя признава, че съществува риск от стигматизация, което често отблъсква родителите да търсят диагноза за своите деца. "Поставянето на диагноза и включването в регистър е нещо, което стигматизира хората и това отново изкривява данните, защото много родители се стремят да избегнат тази стигма за децата им". 

Що се отнася до основната хипотеза за заболяването, експертът отбелязва, че генетичната предпоставка е от съществено значение. Специфичната генетична аномалия обаче може да бъде изключително разнообразна, което прави установяването на диагноза изключително трудно.


"Това, което се установява е, че наистина при децата и хората с подобни нарушения, се установяват поредица от генетични абнормности, обаче специфичното е, че броят на гените, които могат да дадат абнормности, е изключително висок. Преди няколко години се смяташе, че са 200, а сега се знае, че са над 1000. Клиничната картина може да се получи от различно съчетание на тези гени. При хиляда компонента възможните съчетания са близко до безкрая", подчертава тя. 

Външните фактори също се изследват, но досега не са установени конкретни връзки с развитието на аутизма. Ролята на педиатрите е от съществено значение. Проучване обаче показва, че водещото е родителската тревога, "педиатрите сякаш са по-склонни да отложат посещението при детски психиатър. В България детските психиатри са малко, от друга страна, причина пак е стигмата", казва още д-р Аврамова. 

Относно симптомите, д-р Аврамова обяснява, че те могат да бъдат разнообразни и често се проявяват със забавяне на проговарянето, недостъпност и проблеми със социалната адаптация.

Експертът подчертава, че възрастта, в която се установява аутизмът, е различна за различните случаи, като най-честата заявка за помощ е при деца от 2,5- до 4-годишна възраст. Трудностите в адаптацията на детето в градината често са първият сигнал за родителите да потърсят професионална помощ.

Чуйте в звуковия файл. 

В предаването д-р Атанаска Аврамова споделя, че най-вероятно всяко дете възприема света и реагира на него по свой уникален начин. Въпреки че нарушенията при аутизма могат да бъдат разнообразни, тези деца могат да имат чувствителност към различни сензорни въздействия като шумове или образи. Например, има деца, които се страхуват от определени шумове до степен на паника и дори си запушват ушите.

Освен това е възможно да имат и нечувствителност към болка, или да нямат израз на това. Д-р Аврамова разказа, че има случаи на деца, които чупят крайник, но не показват, че това се е случило, а родителите разбират по външни белези, като оток на мястото.

"Много е трудно да научиш дете, което има комуникативни нарушения, да разбира тези връзки. Това е нещо, което се учи, а детето, което не влиза в акта на комуникация, много трудно може да бъде научено", подчертава тя. 

Чуйте в звуковия файл. 

Д-р Аврамова поясни, че диагнозата на аутизма се определя в съответствие с класификационните схеми, които са приети в съответната държава. В момента в България се използва Международната класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (МКБ-10), но се очаква да бъде въведена международната класификация – 11-а ревизия, която е по-различна специално за аутизма.

Тези класификационни схеми определят диагностичните критерии за съответното разстройство. В детската психиатрия тези критерии се използват основно за ориентир върху клиничната картина. За да се постави диагноза, се анализира поведението на детето и се обобщава картината, за да се установи дали отговаря на определените диагностични критерии. Често тези процеси се извършват с помощта на мултидисциплинарен екип от специалисти.

Чуйте в звуковия файл.

Аутизмът, както и другите невроразвитийни разстройства, влияят относително рядко на медикаментозна терапия, освен ако не е налице специфично метаболитно или друго заболяване. Помощта, предоставяна на децата с такива разстройства, не е пряко медицинска. Грижите са предимно от психо-социален характер и не включват медицински процедури или лекарства. Целта е да се помогне на детето да развие своя потенциал. Важно е да разберем какви са затрудненията на детето, като понякога дори постигането на базови нива на самостоятелност може да бъде предизвикателно.


Способността на родителите да приемат детето си с неговите особености и нужди е от решаващо значение, като по-голямото тяхно разбиране и подкрепа създават по-спокойна среда за развитието и растежа на детето.
Чуйте в звуковия файл. 

Деинституционализацията е процес, който цели да преодолее сегрегацията на децата, като ги включи в общността и училищната среда заедно с техните връстници. Важно е да се има предвид, че не съществува универсално решение, и екстремните подходи могат да имат както положителни, така и отрицателни последици. Въпреки намаляването на интензивността на този процес в настоящия момент, желанието на родителите да видят децата си интегрирани в общността и училищата е разбираемо. Трябва да се знае, че интеграцията е благоприятна само ако се осигурят подходящи условия, които да отговарят на специфичните нужди на всяко дете.
Например, дете със сравнително малки нарушения може да се възползва от интеграцията с допълнителна подкрепа и внимание за регулиране на поведението си. За деца с по-значителни увреждания обаче, които са на ниво, сходно с това на детска градина, опитът да се адаптират в училищна среда може да бъде неблагоприятен и рисков. Това може да се смята за форма на наказание. 
Чуйте в звуковия файл. 

Необходимо е да разберем, че децата с този тип разстройства са изложени на по-голям риск от инциденти поради недостатъчна оценка на техните нужди. В периода на юношеството те могат да изпитват значително страдание от изолацията и неприемането от обществото. Те могат да развият депресивна симптоматика и дори да имат самоубийствени пориви. Могат да бъдат лесни жертви, тъй като е трудно да предвидят поведението на другите. 
Чуйте в звуковия файл. 

В предаването д-р Аврамова сподели за Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола", която е широко позната в обществото. Тя отбеляза, че клиниката е успяла да изгради своето име през годините. Подобна клиника има само във Варна, където функционират както дневни, така и стационарни отделения. В България броят на детските психиатри е много ограничен – около 25 души.

В стационарния отдел се приемат деца, които изискват постоянна грижа и не могат да бъдат обслужвани в дневни условия. Обикновено това са деца в юношеска възраст с по-тежки психиатрични проблеми. Клиниката приема деца с различни невроразвитийни проблеми, включително затруднения в развитието и адаптацията. Те работят с деца от 0 до 18 години, обхващайки целия спектър на детските психиатрични нужди.

Чуйте в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени