Разговорът за създаването на такъв речник не е от вчера, припомня Кристина Ескенази от Клъстър Изкуствен интелект - България.
При създаването на клъстерите е имало "странни, смешни, понякога нелепи ситуации" и неуспешни опити да се представи дадена информация пред колеги, приятели или пред медиите, казва Кристина Ескенази и дава примери за неправилното разбиране на дадени термини в масов мащаб.
"Има разлика между цифровизация и дигитализация. Цифровизация означава от един аналогов процес данни да ги превърнеш в дигитални. Дигитализацията – това е вече тези данни как се имплементират в различни сектори, в нашия живот, процеси…"
Живеем във времена, в които сме подложени на много атаки. Не държавата направи "Биг брадър", а обществото само направи своя "Биг брадър". Споделяйки всички тези данни, ние сме постоянно обект на атаки. Трябва да знаем, да имаме тази култура да се защитаваме, коментира Ескенази във връзка с други термини, които имат нужда от качествен "превод".
Кристина Ескенази е сигурна, че може да има диалог, за да си направи IT общността единна терминология. По думите ѝ, в България имаме умно общество, което трябва да разбира развитието на съвременните технологии.
"Ако все още някои хора си мислят, че ИИ е авангардна технология, не е познал."
Ескенази разгръща идеята за създаването на съвременен български речник за наука и иновации. Така вече естествено навлезли в ежедневието термини като "кликам с мишката" биха били обяснени "по по-правилен, по-категоричен начин; дори там, където са чуждици, да можем да ги обясним".
Оказва се обаче, че поне българските IT експерти имат някакви бази – данни, чрез които да сравняват терминологията с чуждите си колеги, за да няма изгубени в превода, отбелязва Светла Коева от секцията по компютърна лингвистика към Института за български език към Българската академия на науките. Като човек, на когото му се налага да работи със системи с изкуствен интелект и езикови модели, предизвикателството да ги обучава с български данни е доста голям.
"Има такава мрежа от думи, която първоначално е създадена за английски, след това е преведена и адаптирана за български и за много други езици. Ние сме разработили приложение, в което могат да се търсят думите, за които има съответствие на над 23 езика. Там има включена и компютърна терминология, не цялата. В интернет има доста речници за компютърна терминология. По-голямата част от тях обаче нямат авторство, правени са от ентусиасти. Не търпи вакуум – хората търсят, ентусиасти ги създават. Някои неща не са добре направени."
За добрия превод на термин освен преводача, трябва и човек, който познава добре съответната област, изтъква Светла Коева.
А дали има нужда от строго кодифициран речник?
"Нашата роля е да показваме кое е вярното, да кажем – така е добре, това ви препоръчваме. Оттам нататък обаче, ако по някаква причина много хора започнат да употребяват дадена дума, дори да е различна от това, което сме препоръчали, тя навлиза естествено в езика. Тогава трябва да приемем тази дума."
Винаги са влизали чужди думи в езика, но сега навлизат повече, защото технологиите се развиват много бързо, пояснява Коева.
"Когато имаме ново постижение, ние трябва да го наречем с нещо. Ако преди 100, преди 200 години всичко това е било в много по-малка степен, в момента новите неща, които използваме, се случват ежедневно. Важното е чуждата дума да навлезе така, че да бъде адаптирана в структурата на българския език, да не се чувства като чужда. Тя трябва да бъде част от граматичния строеж на българския език. Езикът ни трябва да бъде пазен, обичан, използван по правилен начин."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
