Проучва се обществената позиция, усещанията за справедливост и отношението към институциите, мнения споделени от по-големите български ученици.
Дали училището наистина успява да подготви младите хора за живота след като завършат и дали култивира уменията им да приложат теоретичните си знания на практика, защото именно това се има предвид под понятието "функционална грамотност"?
Резултати от проучването "Аз, другите и институциите" са публикувани наскоро от Сдружение за споделено учене "Ела".
Събеседник по темата в Радио София бе Ива Бонева от екипа на сдружението. Тя посочи причините, които са мотивирали екипа да направи проучването:
"Това проучване е в рамките на проекта "Кръгъл квадрат", самите деца подсказаха заглавието. Ние работим повече от 20 години с деца от уязвими групи и забелязахме, че по-големите от тях, на които предстои скоро да завършат училище и да навлязат в живота, стават все по-цинични. Не вярват, че човек може със собствени сили да успее, а по скоро смятат, че трябва да познаваш някого, да имаш връзки, за да успееш."
Изследването е започнало с разказване на 4 истории от успели българи, които споделили как са стигнали до успеха, колко трудно им е било, как са го направили сами и как не са нарушили закона нито веднъж.
Откровените истории силно впечатляват децата и те с вълнение задават своите въпроси.
"Задаваха въпроси, вдъхновяваха се, не вярваха, че е възможно да успееш в България, без да участваш в схеми", сподели Бонева.
Проучването „Аз, другите и институциите“ е национално, не е представително. В него са включени деца от по-големите градове и София.
Деца от по-малките градове и села споделят, че за тях институциите, гражданското образование, закона са някакви „отвлечени“ понятия.
Бонева посочи, че голяма част от децата, с които работят, напускат училище още в 10. клас, за да започнат работа, или просто, защото за тях няма голям смисъл да остават в 11. и 12. клас. Поради това, че функционално не са много грамотни, те напускат училище, защото според тях то не допринася с нищо за бъдещия им живот.
"Те намират, че най-справедливи са правилата вкъщи, по-малко в училище, най-несправедливи според тях са обществените правила. Ако участват в създаването и спазването на правилата, това се случва вкъщи. В училище и в общността са написали, че не участват, защото не виждат смисъл. Смятат, че нещата не могат да бъдат променени от тях. Не познават добре закона, знаят общи неща, но това, което ги възмущава и биха искали най-много да променят е спазването. Искат законът да е задължителен за всички. Проблемът с домашното насилие много ги вълнува и смятат, че държавата не прави достатъчно. Те самите са жертва или свидетели на домашно насилие. То излиза като пример за това, какво биха променили в закона, ако можеха", разкри още Ива Бонева.
Изследването ще се анализира подробно в специална среща през юни. Ще бъде организирана кръгла маса, на която са поканени учители, студенти, университетски преподаватели, които специализират Гражданско образование.
Чуйте още подробности в разговора на Гергана Пейкова.
