4
Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки и подправки преобладават в легендарната българска напитка. А отлежаването в дъбови бъчви й придава мек и плътен вкус.
Маврудът се отглежда от векове по нашите земи, но се счита, че център на неговия произход е районът на Асеновград (някогашния Станимака), където и днес се намира най-голямата концентрация на лозя от мавруд. Обширни насаждения с този винен сорт грозде откриваме също край Перущица, Пазарджик, Стара Загора, Чирпан.
"Неслучайно това вино е емблема на България", казва Екатерина Христова от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) и добавя:
"И не защото е най-гледаният сорт в България, а защото е уникален за региона още от времето на траките. Маврудът се гледа и в малки части на Северна Гърция, но най-добре се чувства в България и определено може да бъде и визитна картичка на страната ни. От 5 години ние отбелязваме Международния ден на Мавруда по примера на провежданите по света международни дни на емблематични местни сортове. Събитието се провежда по инициатива на нашата асоциация с подкрепата на международната организация The Wine & Spirit Education Trust."
Много легенди витаят около произхода на Мавруда. Според една от тях Хан Крум забранил производството и консумацията на вино, защото смятал, че е то е причина за пораженията на войската му. Ала мъж на име Мавруд тайно продължил да прави виното, като го предлагал на ранените войници, а те бързо се възстановявали и се връщали на бойното поле. Хан Крум разбрал за чудодейното въздействие на напитката и веднага отменил забраната, но наредил сортът грозде да бъде кръстен на смелия мъж.
В миналото много популярна била т.нар. Станимашка малага. Смята се, че създателят й е асеновградският производител и търговец Аристидис Чорбаджака. Легендарното му вино се приготвяло чрез изваряване на ширата, докато се отнеме около 30-40% от обема й. Виното отлежавало три години в малки дъбови бъчви и чак тогава се предлагало на пазара. Технологията обаче вече не се прилага.
"Неслучайно Международният ден на Мавруда е на 26 октомври – Димитровден. Защото легендата е, че станимашкият винопроизводител Чорбаджака започвал да си бере гроздето след Димитровден, или чак през ноември по стария календар, т.е. доста късно. Това е било много наситено на аромати грозде и от него е ставало много гъсто вино. Оттам тръгва и погрешното впечатление, че Маврудът е много плътно, много тежко вино. Реално, като винен профил, Маврудът всъщност е средно тяло (по отношение на плътност и тежест) и е с много приятни киселини. В наши дни имаме прекрасни Мавруди, имаме натурални Мавруди, имаме и розета Мавруд и други видове."
Като част от туристическата мозайка на България, Маврудът си има много почитатели сред чуждите гости. Затова интересът към винените турове с дегустации на емблематичния сорт са доста популярни. За съжаление не навсякъде у нас предлагат български вина. Но тази тенденция се променя. Все повече наши ресторанти работят в партньорство с местни изби, които им доставят локални сортове , в т.ч. и Мавруд. "Защото туристът иска да пробва вкусовете и ароматите на съответната дестинация, а виното е част от това послание" – казва в заключение Екатерина Христова.
Вижте още :
Снимки: БТА, БГНЕС,mavrudday.com
