Повече от 8000 възрастни мъже и момчета бошняци са отведени от там на 11 юли 1995 година от армията на босненските сърби и в последствие избити и заровени в масови гробове. Осъдени за това след войната бяха политическият и военният лидер на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич.
В деня на годишнината Денис Бечирович - представителят на бошняците в тричленното президентство на Босна и Херцеговина - сподели мнение, че има много прилики между великосръбската политика от 90-те години на миналия век и тази в днешно време.
Президентът на Сърбия Александър Вучич реагира гневно и нарече това изказване "директна провокация", но се зарече също така да не воюва с бошняците.
Темата коментира в интервю за БНР политологът от Сараево Аднан Хускич.
Господин Хускич, кажете ми, моля, за войната. В Босна знаете много за нея. Близо три десетилетия вече живеете в мир, но като че ли сянката на войната там не ви оставя.
"За съжаление все още витае духът й. Не бих казал, че сме обладани от някакво инстинктивно желание непрекъснато да си спомняме за войната и тя да присъства непрекъснато в обществения дискурс. Но тъкмо това е стратегията на политическите елити тук и въобще в региона. Те поддържат огъня на конфронтацията, защото това им помага да легитимират определени свои политики."
Един от най-грозните белези, които останаха от босненската война, е геноцидът в Сребреница. В четвъртък беше отбелязана 29-ата годишнина от тогава. Имат ли вече хората в Босна отговор на всички въпроси около това чудовищно престъпление?
"Всяка година през юли, и особено в деня, в който споменаваме жертвите на геноцида и съчувстваме на онези, които са загубили най-близките си, е тежко. Все още има съвременници на тези събития. Не може да се забрави лесно такова нещо. И има много причини споменът за него да не напуска живота ни. Една от тях са сериозните опити не само да се омаловажи престъплението в Сребреница, но и направо да се отрече, че то е било извършено. Най-изтъкнат в тези опити е Милорад Додик - водещият политик в Република Сръбска. Но също и част от политическия елит в Сърбия. Едва ли е необходимо да ви напомням, че настоящият сръбски президент беше министър на информацията в режима на Милошевич по време на войната. А партньорът на Вучич в управлението - Ивица Дачич - беше в младежката организация на милошевичевата партия.
Затова според мен така и не успяваме да стигнем етап, в който освен да си спомняме за Сребреница, да си извадим и необходимите поуки от случилото се там. Вместо това продължава да се води борба за признаване на фактите. И това беше и една от причините за резолюцията на Общото събрание на ООН за Сребреница. Но отричането на геноцида на политическо ниво не спира.
Хората в цяла Югославия пострадаха много от разпадането й през първата половина на 90-те години. От всички войни, съпътствали това разпадане, босненската беше най-кървавата. Но тогава, в тези смутни времена за целия свят, получихме нещо уникално - Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, който ни осигури правен епилог за онези мрачни събития. Получихме шанс, който сирийците например вероятно няма да получат. Шанс да приемем, че отговорността за военните престъпления е лична, и да продължим живота си.
Но това така и не става. Голяма част от политическия елит в Сърбия и в Република Сръбска не пожелаха да го направят. Те подхванаха тази история за колективната вина. Защо? Защото им е по-лесно да разпрострат отговорността върху всички, вместо да остане тя за онези, които стоят зад геноцида в Сребреница, а и зад други мрачни събития, сполетели бивша Югославия по онова време."
"Преди всичко, напълно погрешна беше предпоставката, че се прави опит да бъде хвърлена вината за геноцида в Сребреница върху всички сърби - че те са "геноциден народ". Никога не е имало такава идея. Никъде не пише такова нещо. И в документите на Трибунала в Хага също. За виновни там бяха признати отделни хора - от политическата върхушка и висши военни офицери.
Причината Вучич да се впусне в онзи маскарад в ООН с угрижената физиономия и загърнат със сръбското знаме беше, че малко след това се проведоха доста спорните избори в Белград. Това беше пиар акция в типично негов стил - той е опасен популист. Такива като него обикновено се стремят да отвлекат вниманието на обществото към виртуални - несъществуващи заплахи. И сега какво? Няколко седмици минаха и това вече не е тема. А беше проблем №1 с потенциал да предизвика дестабилизация в региона. Е, как да не наречеш това глупости!"
Милорад Додик пък каза, че това е краят на Босна и Херцеговина. Дали ще посмее да отцепи наистина Република Сръбска?
"Според мен единственият път пред Додик е този на ескалацията. Защото е жертва на собствените си приказки. Имам предвид три неща. Първото е иридентизмът - мантрата му за отцепване от Босна и присъединяване към Сърбия. Второто е, че лидерството му е проблемно. Защото резултатите от изборите преди две години бяха оспорени от опонентката му Йелена Тревич заради измами. Това го кара да се чувства несигурен - че позицията му на върха на властта в Република Сръбска вече не е сигурна. А от там идва и третото нещо - властта му трябва, за да брани финансовите си интереси и тези на семейството му. Той самият и фамилните му фирми са под американски финансови санкции."
Как би могла Босна да бъде спасена от кьорсокака, в който изглежда се е вкарала от толкова време вече?
"Не е необходимо кой знае какво, бих казал. Не е вярно, че такава ни е съдбата, защото живеем в исторически проблемен регион, в който винаги има конфронтация. Промяна към по-добро винаги е възможна. Също както Европа се е променила след Втората световна война. Но докато ни управляват корумпирани политици, докато демокрацията ни остава недоразвита, а изборният процес е компрометиран, ще си останем така."
Снимки в публикацията: БГНЕС
