На 17 юли почитаме Св. вмчца Марина, закрилница на Южното Черноморие.
В днешния ден Созопол, покровителстван от Светата великомъченица, празнува своя официален празник. В "Нашият ден" кметът Тихомир Янакиев говори за древната и съвременна гордост на града.
Историческите изследвания сочат, че Созопол е сред най-старите живи градове на Балканския п-в и в Европа. Поселища в тези земи се появяват още преди 690 г. пр. Хр., когато официално е обособен града. Преселници от гръцките полиси Милет и Фокея се смесват с местното тракийско население и изграждат Аполония в хармония. Морският град процъфтява и дори се превръща в Аполония Магна (Велика), преди да бъде завладян от римските легиони I в. пр. Хр. Римляните отнемат символа на града – 13-метровата статуя на бог Аполон – и славата на Аполония залязва, разказва Янакиев.
В днешно време, по думите на кмета, Созопол е привлекателно място, което може да предложи не само плаж и заведения, но и богато археологическо наследство. Янакиев приканва слушателите да прекарват своите почивки в града.
За църковното измерение на празника и за житието на Св. вмчца Марина, почитана както от православната, така и от римокатолическата църква, в "Нашият ден" разказва богословът Ваня Станчева.
Светицата е родена в Антиохия, днешна Турция ок. 275 година – време на жестоки гонения срещу християните. Марина, дъщеря на езически жрец, е една 12-годишна, когато чува за Исус Христос от християнин, предрешен като просяк. Отдадено започва да изповядва името Господне, но няма свещеник, който да я покръсти. Въпреки това младата християнка не се бои да изразява вярата си, с което спечелва омразата на своя собствен баща.
Когато Марина навършва 16 години, в нея се влюбва управителят на областта – човек, който проявява особена жестокост към християните. Тъй като Марина не се съгласява да се омъжи за него заради вярата си, той я подлага на мъчения и налага смъртно наказание.
Тялото на Св. вмчца Марина се е пазило в константинополския храм "Дева Мария Бахара" (Дева Мария Морска), поради което светицата е приета за покровителка на морската шир. Смята се, че едната ръка на св. Марина се съхранява във Ватопедския манастир на Атон. Пред частици от мощите ѝ вярващите могат да се поклонят в Тоскана, във Венеция, както и в няколко български храма.
Интересен е образът на Св. вмчца Марина в иконописната традиция. Светицата е изобразявана като красива, млада жена с аристократична осанка, която често държи делфин – символ на благородството. Един от най-интересните сюжети в иконите е този, в който Св. вмчца Марина държи дявола на верига. Според легендата, докато страда от тежки мъчения и призовава Бог за помощ, той изпраща ангели, за да я защитят. Един от тези ангели залавя самия дявол.
Редица храмове в България носят името "Св. Марина". В двора на Софийската митрополия е имало много стар храм, за който се смята, че е бил катедрала на Митрополията още през 1578 година. Предполага се, че е разрушен от силно земетресение. През 2003 година по времето на патриарх Максим е положен първият камък на новоиздигнатия храм.
Митрополитската катедрала в Пловдив, разположена в Стария град, също носи името на Св. вмчца Марина. Първите данни за църквата са от писанията на немски пътешественик, преминал през града 1578 година, разказва Станчева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
