Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите организми в Черно море. Еколози алармират, че рекордните температури са пагубни не само за хората и растенията, но и за част от морските обитатели. През последните 8-9 години у нас се наблюдава тенденция за изместване на сезоните и удължаване на лятото. Горещините започват още от края на май и вече в началото на юли достигат своя пик както на атмосферния въздух, така и на морската вода. Тези фактори носят сериозни, понякога и пагубни последици за рибите в Черно море, твърди доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология в интервю за БНР-Варна. По думите му особено застрашени са организмите в крайбрежната зона, най-вече в по-плитките райони.
"Най-облагодетелствани са организмите, които се придвижват бързо. Ако някъде температурата е много висока, рибите, млекопитаещите, тези, които в Черно море са по-големи и по-бързо подвижни, успяват да се спасят от този ефект като мигрират във вътрешността на морето, там, където температурата е по-ниска и благоприятна за тяхното съществуване" – казва д-р Виолин Райков.
Рибари се оплакват, че всяка сутрин влизат в морето, но излизат от водата с "празни ръце". Така е от края на месец юни. Липсват най-вече сафрид и попчета. На въпроса на репортер на БНР-Бургас как върви уловът в момента, Кирил Жеглев от рибарското сдружение "Мена" в Несебър отговаря така:
Вижте още :
"В момента той е почти нулев поради факта, че водата е прекалено топла. Попчето е дънна риба, обича каменистото дъно и при положение, че там има топла вода, няма кислород, рибата става ленива, крие се под камъните основно и изчаква по-добри условия, за да оцелява. Тези риби, които са по-топлолюбиви, оцеляват. В момента се наблюдават минимални количества на риба барбун. Сафридът по принцип се изтегля по това време, очакваме го есента."
Морските обитатели се спасяват всячески от жегите. Но те не мигрират на север, а просто се спускат надолу към по-прохладните дълбини на Черно море, които не се нагряват толкова от слънцето, в очакване на по-добри времена.
"При по-ниско подвижните организми стресът е по-голям, тъй като с повишаване на температурата кислородът във водата намалява и води до свръхразвитие на фитопланктон – казва д-р Виолин Райков. – При "цъфтеж" през деня микроводораслите произвеждат кислород, но вечер те го консумират. Т.нар. "замори" се наблюдават рано сутрин (след като кислородът е бил изчерпан вечерта). Така се получава ефектът на хипоксия – рязко намаляване на кислорода. Вследствие на това прикрепените и по-ниско подвижните организми умират."
През месеците юли и август масово рибите в крайбрежните райони и във Варненското езеро са с обърнати кореми, като в повечето случаи са омаломощени или мъртви. Покрай необичайно високите температури на морската вода рибарят Кирил Жеглев сигнализира и за друга тревожна тенденция:
"В последните години се наблюдават инвазивни видове за нашия регион - сини раци се хващат. Риби, които не са характерни за нашия регион се появяват в Черно море. Има най-различни, има страшно много бели раци, има черни раци…. Като бях дете раци почти нямаше и беше събитие някой да хване. Сега вече не е така. В Италия правят супи от тях, бульони. В България никой не ги смята за някаква суровина, но може би някой ден и тук ще ги използваме" – казва в заключение рибарят.
Вижте още: България е търсен износител на риба и рибни продукти
Съставил: Венета Николова по интервюта на Петя Михова от БНР-Бургас и Мариела Димитрова от БНР-Варна
