Варненци и хората по крайбрежието на Черно море си знаят, че под 150-ия метър дълбочина това море е мъртво, там няма кислород, заради сероводородния слой. Но се питат защо с всяка изминала година намалява популацията на една от най-търсените риби – калкана, защо изчезва и трицоната, по-известна като цаца? Къде изчезна от нашето море и познатото ни морско конче?

На тези и още много въпроси имат отговор учените от Института по Океанология на БАН. След многогодишни изследвания в Черно море от всички секции на Института, изследователите излизат с доклад, озаглавен – „Български риболов и аквакултурите в Черно море, икономическо значение, екологично въздействие и природни фактори на влияние“. „Мониторингът, който провежда Институтът по океанология през последните години, наистина показва намаляване на рибните запаси на всички видове риби в Черно море“, обясни пред БНР-Варна д-р Радослава Бекова, автор в представения наскоро доклад.

„2017-2018 г. беше проведен пилотен мониторинг от Института по океанология към Басейновата дирекция. Констатирахме над 80% замърсяване с изкуствени полимерни отпадъци, общо казано пластмаси. Проблем за калкана и за всички дънни видове риби са и замърсените води, които се вливат в морето. Капацитетът на пречиствателните станции не е направен така, че лятото да поеме целия туристопоток. 

Сега, покрай кризата с пандемията, колеги, които проучват тази област казват, че морето е малко по-чисто, заради липсата на много хора. Трябва да се инвестира в увеличаване капацитета на пречиствателните станции, защото всички води се заустват в Черно море. Отделно и в оттока на големите реки, каквито са Дунав и Камчия по нашето Черноморие. Това са реки, които носят изключително голямо органично натоварване с азот и фосфор, а оттам идва и цъфтежът на фитопланктона. Той изчерпва кислорода в морската вода. Като добавим  увеличението на температурите на водата с около 3-4 градуса, даже през зимата, това изключително променя жизнения цикъл на рибите. Нещата са взаимосвързани – промените се отразяват върху най-дребното нещо, като се започне от фитопланктона и се стигне до върха на хранителната верига в Черно море, каквито са нашите три вида делфини.”

Тази година Институтът ще направи мониторинг и върху влиянието на средата над популацията на рапана и черната и бяла мида в нашето море – съобщи д-р Бекова. Тя припомни, че преди три десетилетия уловът с тралове не е бил регламентиран, което е довело до трайно увреждане на морското дъно и местообитанията на видовете. 

По думите ѝ, проблемът е в липсата на контрол, както и във факта, че не се взимат под внимание заключенията на учените: „Аз съм разтревожена като учен и изследовател, виждайки всичко, което се случва в морето, намаляването на популацията на калкана, особено черноморския, който е много чувствителен на промените и се среща само тук“.

Проблемът е в световен мащаб, навсякъде се наблюдава издребняване на основните видове риби, обобщи д-р Радослава Бекова. „Дали ни чака екологична катастрофа от свръхулова и сериозно намаление на рибните запаси, зависи от отношението на хората и мениджмънта като цяло в тази област”, напомни изследователят.

„Ние се мъчим да алармираме за проблемите, които се случват, но много рядко срещаме разбиране. Управниците не обръщат внимание, защото екологията е скъпо начинание, тя изисква големи инвестиции. Изисква и рестрикции, което вече не се харесва на различни браншове. Един от големите еко проблеми е презастрояването на Черноморието. 

Например Шофьорският плаж, или т.нар плаж Алепу, е изключително красиво място. За жалост и от северната, и от южната му страна започна строителство на големи хотели. А там има и езеро Алепу, защитена зона в НАТУРА 2000. В него се срещат видове риби и птици, каквито няма никъде другаде, а това всъщност е нашият живот, който трябва да пазим и съхраняваме за идните поколения.”

Съставил: Гергана Манчева (по интервю на Валери Великов, БНР-Варна)

Снимки: БГНЕС, io-bas.bg, архив