От Фондация "Заедно в час" ще настояват за цялостна реформа на училищното образование у нас, но и да се поставят цели, както и да се определят критерии, за да се оценяват резултатите от постигнатите цели.
Това каза в интервю пред БНР Люба Йорданова от Фондация "Заедно в час".
В предаването "12+4" тя коментира тревожния доклад на Сметната палата за родната система на образование, дефицити, проблеми и решения.
"Една от целите, която трябва да си поставим, е какви хора искаме да излизат след 12. клас, да са активни граждани, да имат умения. Също така как да се промени обучението на учители и директори. Трябва да има обществен консенсус за тези цели как да се променят учебните програми и как да бъдат оценявани учениците. В доклада се казва, че външното оценяване не помага на качеството на българското образование".
Докладът, който обхваща периода от януари 2019 г. до юни 2023 г., е всеобхватен и се фокуса върху училищното образование и върху неговото качество.
"Сметната палата е проверила доколко МОН предприема ефективни действия за осигуряване на качество на българското училищно образование. В доклада факторът частни уроци не се изключва, защото 60% от родителите признават, в представително проучване, че плащат за частни уроци".
По думите на Йорданова се отдалечаваме от целта за приобщаващо и качествено образование и учене през целия живот за възрастни, какъвто ангажимент България е поела към ООН.
"Одиторите са разгледали и резултатите от PISA – повечето 15-годишни в България са функционално неграмотни, нямат аналитични умения, не разбират смисъла на един текст. Въз основа на доказателства Сметната палата излиза с извода, че резултатите на учениците стават по-лоши, родителите плащат частни уроци, а работодателите казват, че не намират кадри за компаниите си".
Сметната палата дава над 20 конкретни препоръки към министъра на образованието със срок на изпълнение края на 2025 г.
"И тези препоръки касаят неизпълнени задължения на МОН, като това да направят анализ на резултатите от PISA", обясни Люба Йорданова.
Според нея проблем в родното образование е, че политиките в образованието не се взимат на база конкретни данни.
"Когато МОН отделя милиони за национални програми – СТЕМ центрове и квалификация на учители, ние не знаем какво са постигнали тези програми. Няма индикатори освен брой учители, което не е качествен индикатор. Как да знаем дали дадена програма е постигнала целта си? Въпросът е как тези учители са приложили знанията от това обучение, приложили ли са го в класната стая, учениците им подобрили ли са резултатите си".
Тя обясни, че в доклада на Сметната палата е посочено, че училището не успява да компенсира дефицитите на семейната среда и има голяма неграмотност.
"Сметната палата констатира, че това представлява риск за икономическото развитие за страната. И за мен това налага истински дебат. Децата, родени в семейства и региони с по-ниски икономически възможности, получават по-ниско качество на образованието в сравнение с тези, родени в големи градове и в семейства с финансови възможности. Училището не помага на децата да излязат от цикъла на бедност, в който са родени. Училището не го компенсира и като възрастни те продължават да живеят в тази бедност, техните деца също", каза още Люба Йорданова.
Тя е категорична, че от образованието зависи как ще изглежда държавата ни в бъдеще, от уменията и нагласите на учениците зависи как ще изглежда България".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
