2
За първи път страната ни изпраща спортисти на олимпийски игри през 1924 г. В Държавния архив се пазят спомените на русенеца в сборния отбор Милко Клайнер, които както казва ръководителката на архивистите Толя Чорбаджиева, биха били чудесна основа за успешен филм, посветен на амбицията и страстта към двуколесните превозни средства.
Интересна е историята как Милко Клайнер се сдобива с първия си велосипед. Вероятно родителите му са имали надежда най-малкото им момче да поеме по пътя на музиката, но вече поотраснал, Милко продава цигулката си и си купува колело.
Започва усилени тренировки на колодрума в Русе с по-големите и след като печели поредица от състезания, включително и Купата на България през 1923 г, е поканен да се присъедини към първия олимпийски отбор на страната в Париж '24. Любоптен факт още е, че подборът на отбора е направен от друг русенец - Иван Цанков, баща на композитора и певец Йосиф Цанков.
Седмина колоездачи от цялата страна тръгват за Париж.
След завръщането си Милко Клайнер се издига във висините на велосипедния спорт, като печели редица състезания в страната и чужбина. Дори през 1943 г. е организирано състезание на негово име. То обаче се провежда само веднъж поради войната и след това смяната на обществено-политическата система.
Милко Клайнер обаче не спира да се състезава и преминава към мотоциклетния спорт, където също печели купи и медали. Отваря и работилница за ремонт на колелета и мотори, но на новия обществено-политически строй тази работа не се харесва и на шампиона е забранено да се състезава и да поправя. В архива няма сведения кога и как точно Милко Клайнер отново работи в сервиз, но е ясно, че и комунистическата власт е имала нужда от майстор за съветските машини.
Днес 100 години по-късно, Русе отново е на олимпиада в Париж и чака медали от Биляна Дудова, Юлияна Янева, Радослав Росенов и Християн Стоянов.
Още по темата в звуковия файл.
