България, Гърция и Кипър са страните, които се нареждат в европейския Топ 3 за най-големи изгорели площи през 2024 година. Какво се прави по отношение на превенцията, потушаването и последиците от пожарите в трите държави, обясниха кореспондентите на БНР в едни от най-засегнатите от огнената стихия райони.
Бедствено положение е обявено за общините Тополовград и Харманли. Причината е пожар в землището на хасковското село Черепово.
Христо Христов – сътрудник на Радио Стара Загора, посочи, че по думите на директора на хасковската пожарна Митко Чакалов, пожарът, който лумна вчера около обяд, е ограничен, но все още е активен.
"Има какво още да потушават огнеборците. До края на деня се очаква да говорим за успокояване на ситуацията. Към тази сутрин вече става въпрос за 12 хиляди декара пожар. Гори гора, сухи треви и храсти. На място днес ще работят 15 екипа. Пожарът се е развил на три фронта. Най-проблемен остава един участък около с. Черепово в северната част".
Чакалов обясни, че най-вероятно днес няма да бъде търсена помощта на хеликоптер, каза още Христов.
Вероятно пожарът е тръгнал от изхвърлена незагасена цигара, посочи сътрудникът на Радио Стара Загора.
"Това е основната версия на полицията. Огънят е тръгнал в близост до асфалтовия път до с. Черепово".
Опасност за населените места няма, категорични са огнеборците, каза Христов.
Зам.-областният управител каза, че е осигурена 30-тонна водоноска.
Рано е да се каже дали ще бъде вдигнато бедственото положение, посочи сътрудникът на Радио Стара Загора.
"Ситуацията може да се влоши заради силния вятър и високите температури, които се очакват".
В планината Славянка над 160 души ще се борят днес с пожара по въздух и по суша.
Кети Тренчева – кореспондент на БНР в Благоевград, отбеляза, че при този пожар се регистрира най-продължителната битка на хората с огнената стихия. А едва днес има индикации за развръзка. Тя припомни, че областта, която е предимно планинска, беше обградена от три страни от пожари през миналата седмица.
Пожарът на границата с Гърция продължава да е активен, посочи Тренчева. Тя отбеляза, че френски, шведски и испански самолети са се притекли на помощ на България.
"Липсваше обаче споделена отговорност от двете страни на границата с Гърция. От гръцка страна се действаше само по въздух. Северната им граница остана наш проблем. На 23 юли огънят прехвърли граничната бразда. Работата на нашите огнеборци беше в рискова среда, защото имаше мини от двете страни на границата".
Хората в Славянка, които са денонощно на пожара, са преуморени, каза още Тренчева.
"Те успяха да изтощят бедствието. Днес е решителният ден. Ще има атака и от въздуха, и от земята. Изградиха се широки просеки и пожарните коли успяха да се качат в планината".
Пожарът е засегнал близо 5 хиляди декара на наша територия, обясни кореспондентът на БНР в Благоевград.
Планините все повече се обезводняват, напомни тя.
"А пожарите показаха крещящ дефицит на техника. Доброволците се оказаха истинските природозащитници".
Катя Пеева – кореспондент на БНР в Гърция, обясни, че според гърците билото на планината Славянка не е рисков район за населените места и хора.
"Там има екипи. На това място се действа, но специалистите споделят, че теренът е труден, а заради наличието на мини става и много рисков.
В Солун е една от базите на самолетите за гасене на пожари. Няма пренебрегване на опасността.
От гръцка страна действат професионални пожарникари. Не пускат доброволците. Държавата разполага с достатъчно техника - водоносни коли, самолети, хеликоптери".
Медиите съобщават, че за подпалване на три пожара е арестуван професор, който преподава в полицейската академия, разказа тя в предаването "Преди всички".
"В рисковите райони на горите има камери за проследяване. Най-добрата информация се получава от местните хора. Пожарникарите са толкова добри специалисти, че винаги могат да кажат дали пожарът е умишлен. Извършват се арести непрекъснато.
Промениха и наказателния закон. Наказанията вече са много сурови. До десет години при пожар по невнимание, до 20 - при умишлен".
Бранислава Бобанац- кореспондент в Кипър, обясни, че сурови наказания са предвидени и в островната държава.
"До 12 години затвор и 100 хиляди евро глоба ще се налагат за предизвикване на пожари в Кипър по последни законови промени. Досега действаха също строги мерки и санкции - 10 години затвор и 50 хиляди евро за палежи в горските райони.
Заради рекордните горещини, продължаващото засушаване и географското си положение Кипър се намира в много пожароопасна ситуация".
Тя отбеляза, че има арестувани.
"Разследват се случаи. Голяма присъда – от 8 години, беше наложена на 69-годишен мъж, за когото беше доказано, че е запалил в селската си къща трева, за да изчисти, което предизвика най-големия пожар в историята на Кипър. Това беше през юли 2021 година. Загинаха четирима души, 8 села бяха евакуирани, а щетите са за над 15 милиона евро".
Бобанац разказа, че още докато са продължавали разчистванията на терените, са обявени и помощите.
"Бързо се действа. Компенсации за пожарите от началото на юни започнаха да се изплащат в началото на юли".
У нас за обезщетения от началото на лятото са дадени малко над 306 хиляди лева.
Анализите на Христо Христов, Кети Тренчева, Катя Пеева и Бранислава Бобанац може да чуете в звуковия файл.
