Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.
"Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН асистент Владимир Николов.
Николов автор на излязлата през миналата година научно-популярна книга "Песента на титаните".
"На първо място сме намерили досега останки от два вида динозаври, единият от групата на титанозаврите - едър, четирикрак, дългошиест, другият е по-малък двукрак растителнояден.
За наша изненада още първата година успяхме да открием и останки от крокодили, костенурки, жаби, риби, които са живеели в сладководните басейни покрай динозаврите.
Самата датировката на находището беше направена въз основи на цветен прашец и растителни спори от проф. Павлина Павлишина от СУ - (Проф. д-р Полина Павлишина от катедра "Геология, палеонтология и изкопаеми горива" е избрана за член на Международната Комисия по Кредна Стратиграфия в новия мандат 2024–2028 г. Международната Комисия по Стратиграфия е най-авторитетния орган, отговарящ за поделенията на Международната Стратиграфска Скала, установявайки глобални стандарти за техните граници и подялба и утвърждавайки типови разрези за тях по света - бел.ред.)
Данните показват, че възрастта на находките е някъде около 83 милиона години от епохата на късната креда, допълни още Николов.
"Изследването на нашето находище е от голямо научно значение, защото конкретно за този интервал - преди около 83 милиона години данните за сухоземната гръбначна фауна са относително ограничени.
Едва няколко са големите находища в Европа с по-разнообразна и добре запазена фосилна фауна, така че нашето находище обещава да запълни някои празнини в знанията ни за това как са еволюирали сухоземните фауни, основно гръбначната фауна, която е била доминирана от динозаври в района на Европейския архипелаг през епохата на късната креда, посочи Николов.
Има по-стари находища, по-млади, но нашето е по-средата и очакваме да получим доста любопитна информация, която да е полезна за цяла Европа, имаме няколко публикации и участия в конференции, като до края на годината очакваме поне две статии, посветени на фосилен материал от находището да бъдат публикувани в специализирани научни списания, допълни ученият от БАН.
По думите му очаква се поне за няколко от организмовите групи гръбначни животни от находището да стане ясно как са се разселвали, също за разпространението на един неочакван вид риби, които се откриват за първи път на територията на България, като колежката доц. Латинка Христова работи по фосилните костенурки, като информацията, която имам до момента е, че резултатите са доста интересни и неочаквани, поясни още Владимир Николов.
Изследването на мезозойската гръбначна фауна и на динозаврите е все още прохождащо научно направление у нас, обобщи ученият.
Още по темата в звуковия файл.
