За ролята на социалните мрежи и информираността Младен Петков разговаря с Маргарет Талев - журналист, отразявала американска политика през изминалите около 30 години. В момента тя оглавява базираният във Вашингтон Institute for Democracy, Journalism and Citizenship, който е част от Syracuse University.
Един от прокетите, по които Институтът за демокрация, Журналистика и Гражданство е партньор, е фокус група с ключови за изборите сегменти от населението. На преден план от проекта, с участието още на Engagious, Sago и NBC News, се забелязва влиянието на социалните медии.
"Свидетели сме на много експериментиране както от гледна точка на това как журналистите се опитват да достигат, увеличават и изградят отново аудиторията. Но също виждаме, че тези в политиката, които искат да повлияят вота ти или да спечелят вота ти, експериментират в търсене на начини за заобикаляне на традиционния филтър на медиите чрез пряка комуникация в социалните мрежи с хората, до които се опитват да достигнат. Това е различно от журналистиката. Означава, че го няма фактчекинга, няма го отпорът и задаването на въпроси. Предизвикателства, които идват от това ако си избирател, за които може и да не се замисляш - получаваш много по-различно преживяване, много по-различна информация. Може и да не се замисляш дали става дума просто за забавление или пиар, дали кандидатът ви каза само неща, които иска да каже и не иска да отговаря на въпроси", казва Талев.
Изследователите забелязват, че се прекарва по-малко време с конкретни източници за новини и много повече време информирайки се за новините от социалните мрежи. Ако сте по-млади, това има вероятност да ви звучи познато. А достигането до младото поколение е важно в кампания, в която имено то може да наклони везните.
Докато Джо Байдън бе очакваният кандидат на демократите за президент, имаше едно хладно отношение към него от младежи, но след като в надпреварата за президент се включи Камала Харис, се вля млада енергия в подкрепата за демократическата партия.
Но проучването, в което Институтът участва показва, че тенденцията за залитане към социалните мрежи не се отнася само до младите. И от други възрасти потребителите се впечатляват повече от образи, отколкото от текст и това може да окаже влияние на изборът, който се прави.
Традиционните медии са наясно с тази тенденция и се опитват да търсят нови начини да си вършат работата – да достигат аудиторията и да я информират. Журналистите експериментираме и се учим в движение на маркетинг и брандинг – сфери в миналото запазени за отдели, които нямат нищо общо със събирането и разпространяването на новини.
Ученето е дълъг процес. Не е лесно да измислиш вариант хем да си забавен, хем да си приеман за надежден източник на новини. От друга страна това експериментиране става в нестабилен момент, в който оцеляването на средствата за масово осведомяване е трудно, заради липсата на пари. И така имаме политици, които играят умело по правилата на алгоритмите и медии, които търсят удачни варианти.
"Това създава по-голяма необходимост за потребителя да разбере какъв точно продукт консумира - дали консумира новини, дали консумира мнения, дали консумира материал, който цели да убеди в нещо, пропаганда, дезинформация или чисто и просто забавление", посочва Талев.
В същото време не трябва да се забравя, че в онлайн пространството,а и не само има дезинформация от местни източници или от чужбина, чиято цел е да обърква хората. И няма изгледи скоро количеството на дезинформация да намали.
Една от тенденциите е бързото уличаване в лъжа на някои постове от фактчекинг отдели в новинарски организации. Това, което също би помогнало, според Талев е дълъг процес по обучение на хора за нещата, които оформят информацията, която получават – класове по медийна грамотност в училища и университети.
А как да приложим някои от постулатите на медийната грамотност при търсене на новини за изборите в САЩ? Накратко - в информационната си диета включете медии с доказана репутация и изчаквайте преди да приемете дадена сензационна новина за факт.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
