Привилегията да поставят началото на специалното издание, с което фестивалът празнува своята 40-годишнина, беше на Симфоничния оркестър на БНР и неговия главен диригент Константин Илиевски, а за солистка беше поканена блестящата оперна певица Светлина Стоянова.
Атмосферата в Созопол беше празнична. Под звездите в Амфитеатъра се бяха събрали елитни музиканти, високопоставени гости, създателите на този уникален по рода си фестивал на изкуствата - проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова, и публиката, изпълнила изцяло пространството и дошла да чуе изпълнения от висока класа. Събитието беше уважено от президента Румен Радев и съпругата му, от кмета на града Тихомир Янакиев, от редица други официални лица, както и от директора на Българското национално радио Милен Митев, който също беше в публиката.
Румен Радев връчи президентския плакет “Св.Св. Кирил и Методий“ на Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация “Аполония“, която създава това истинско бижу в културния ни живот - Празниците на изкуствата. Всички слова бяха произнесени след първите две изпълнения на Радиооркестъра – увертюрата към операта “Севилският бръснар“ от Росини и арията на Розина “Una voce poco fa” от същата творба, изпълнена блестящо от Светлина Стоянова.
Вечерта по нещо ми напомняше новогодишните концерти от българската традиция – искрящи, събрали обичана музика – българска и чужда класика от различни епохи. Това беше концерт, с който сякаш се вдига тост, празнува се постигнатото и се пожелава дълголетие. Програмата беше конструирана и така, че да вплете най-брилянтните и репертоарни роли на Светлина Стоянова от голямата сцена. Второто й изпълнение беше също от знакова нейна роля – Керубино из операта на Моцарт “Сватбата на Фигаро“. Този образ я съпътства от началото на кариерата й – веднага след спечелването на първата награда в престижния конкурс “Нови гласове“ в Германия през 2017 г. , през двата сезона, в които Светлина беше част от солистичния състав на Виенската държавна опера, и през последвалите години на гостувания в други театри в Европа.
Френският репертоар също беше застъпен – с изпълняваната от нея в момента партия на Стефано из операта “Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Персонажът на младия паж – елегантен, весел и дързък юноша от рода Монтеки, Светлина пя в началото на тази година в театър “An der Wien“ в австрийската столица, а в края на декември й предстои да го представи в Цюрихската опера. Към това певицата добави Кармен, хабанерата от едноименната опера на Бизе. Към нея тя все още не е посегнала като цялостна партия /за това се изисква известно „узряване“ на гласа, а Светлина все още е доста млада за това/. Не е посегнала и към оперетата като жанр, но много артистично поднесе арията на принц Орловски из оперетата “Прилепът“ от Йохан Щраус-син.
В тази толкова пъстра програма присъстваше и българската музика - напоследък това е неотменна част от изявите на Радиооркестъра. Затова прозвучаха Нестинарското хоро из балета “Нестинарка“ от Марин Големинов и въздействащата Молитва на Мария-Десислава из едноименната опера на Парашкев Хаджиев.
Впечатляващо е да се види колко различна е Светлина Стоянова във всяка ария и във всеки образ. Много стабилна вокално, тя влезе в кожата на всеки свой персонаж в рамките на няколко минути, като се преобразяваше напълно. Премина в съвършено крайни състояния – от пресметливата Розина до силно вглъбената и страдаща Мария-Десислава, от ангелското излъчване на Керубино до фаталната Кармен. Финалната й ария – на принц Орловски, беше брилянтно изиграна с мизансцен, с чаши за шампанско, едната от които тя предложи на маестро Илиевски, докато дирижира, който отказа напитката. /Все пак, не бива да се пие алкохол по време на работа/. Светлина се превърна в прекалил с еликсира млад аристократ, който се поклащаше нестабилно и звучно хълцаше в паузите. Получи се истинска забава, която накара хората от публиката да снимат с телефоните си и да следят всяко нейно движение с весели пламъчета в очите.
Всичко това беше поднесено в много добро партньорство с колегите ни от Симфоничния оркестър на БНР и диригента Константин Илиевски. След 6 съвсем различни стилистично арии публиката беше запленена. Аплодираше изпълнителите бурно и това доведе до бис. Тогава Светлина и маестрото обявиха, че са подготвили нещо малко за случая. А това “малко“ нещо се оказа бравурната и зашеметяваща ария на Пепеляшка из едноименната опера на Росини. Възторгът на хората беше пълен и аплаузите за артистите – повече от заслужени.
Светлина Стоянова се превърна в любимка на созополската публика. Не може да бъде иначе, защото е млада, красива, очарователна със своето нежно излъчване и дълги къдрави коси, прекрасна в своя стилен, ефирен тоалет и с ангелска усмивка. Всичко това, гарнирано с голям талант, школуван упорито в продължение на 9 години в Детския хор на БНР, после в Консерваторията на Глазгоу и след това по големите европейски сцени.
Светлина Стоянова вече е много зает артист. Тя пристигна в Созопол след дълга серия от спектакли на прочутия фестивал в Глайндбърн във Великобритания, където само седмица по-рано изигра 14 спектакъла в операта “Юлий Цезар“ от Хендел в ролята на Сесто. Режисьор на постановката беше сър Дейвид МакВикър, голямо име в своята гилдия. Веднага след концерта на Празниците на изкуствата “Аполония“ певицата замина за Варна, където участва в оперната гала на Варненската опера, с която беше закрито 15-ото издание на фестивала “Опера в летния театър“. В програмата на Светлина Стоянова следва “Пепеляшка“ в Латвийската опера и за наша радост, завръщане на българската сцена, този път в рамките на “Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив. Там тя ще приеме друго предизвикателство- да си партнира с джаз пианиста Константин Костов и с Квинтет „Пилекадоне“. През октомври я очаква нещо ново и съвсем различно – постановка на операта “Рейнско злато“ от Вагнер в Миланската скала.
Много ни радва Светлина Стоянова със своето развитие и определено дава заявка да се превърне в един от най-добрите и желани мецосопрани на световната сцена. Щастие е, че можем да я слушаме и ние на българска сцена!
