"Горчивият изборен резултат на моята партия поставя въпроса за оставането ни във властта." Това не е цитат на Олаф Шолц, а на неговия предшественик Герхард Шрьодер след регионалните избори в Северен Рейн Вестфалия през 2005 година. Шрьодер загуби предсрочните избори. Дойде Меркел. След изборите в Тюрингия и Саксония днешният канцлер се намира в още по-катастрофална ситуация, неговата тройна коалиция трябва да издържи още един тест в още една източна провинция. Да се говори за предсрочни избори преди това според проф. Форлендер е чиста спекулация.
"Трите партии получиха звучен шамар. Те и без това трудно работят заедно. А на социалдемократите им предстои още едно изпитание - регионалните избори в провинция Бранденбург на 22-ри септември. Ако техният министър-председател Дитер Войдке падне, на дневен ред ще излезе въпросът дали социалдемократическата партия трябва да тръгне на изборите за Бундестаг догодина с водещ кандидат канцлера Олаф Шолц. И още един въпрос - дали изобщо тройната коалиция ще издържи до регулярните избори след година. Управлението в Берлин ще става все по-трудно. Сега вече всеки в коалицията ще се опитва да се спаси сам за парламентарните избори. А това означава, че трите партии ще гледат една на друга като на политически противник, а не като на коалиционен партньор."
Социалдемократите засега стоят зад Шолц, но добра идея ли е да тръгнат с него на изборите за Бундестаг догодина?
"Това ще го реши партията. Но от години наблюдавам, как се повтаря едно и също поведение на парламентарните групи на всички партии - щом депутатите усетят заплаха за своето преизбиране, те са готови на всичко, за да спасят депутатското си място и се оглеждат кой водещ кандидат има най-добри шансове да ги вкара отново в Бундестага."
Да се върнем на труса от неделя. Без да омаловажавам изборната победа на крайнодясната "Алтернатива за Германия" в Тюрингия, нека поговорим за предизвестената изненада Сара Вагенкнехт и нейната едноименна лява популистка формация. Казват, с външна политика избори не се печелят, но точно това направи Сара Вагенкнехт в Дрезден и Ерфурт - както с миграционната политика, така и с войната в Украйна: външнополитически теми, които са в прерогативите на правителството в Берлин. Защо войната в Украйна разделя толкова много германците? И особено източногерманците, и Вагенкнехт успя да пробие с тези теми?
"Войната в Украйна е само една от темите на разделението между Западна и Източна Германия. Тя не беше водеща за решението на избирателите да гласуват за "Алтернатива за Германия" или "Съюз Сара Вагенкнехт". Ключовите теми бяха социална политика, миграция и вътрешна сигурност. По принцип хората в Източна Германия са по-сдържани в подкрепата за Украйна и причините са няколко. От една страна се страхуват за своята сигурност - географски тази част на Германия е много по-близо до фронта. Друга причина е унаследеният скептицизъм спрямо НАТО, Запада като цяло и Америка в частност. А третият аргумент на източногерманците е, че към Украйна текат огромни суми, че се инвестират милиарди във въоръжаване вместо в социални дейности тук."
Председателят на консервативния Християндемократичен съюз Фридрих Мерц я нарече "черна кутия", или по-скоро "червена кутия" - не е ясно каква е тази партия, която сега държи ключа към местното управление в двете провинции, но всъщност гледа към изборите за Бундестаг догодина. Какво да очакваме от Вагенкнехт?
"Сара Вагенкнехт се опитва да заеме ниша и да обслужи избиратели, които от една страна имат консервативни възгледи за развитието на обществото, но в същото време търсят социални, дори бих казал социалистически решения в икономиката. Спойката в този труден меланж е национализмът.
Все още не е ясно какво иска да постигне партията на ниво федерална провинция. Защото външнополитическите теми за мирни преговори за Украйна и срещу разполагането на американски ракети в Германия наистина не са от компетенцията на Ерфурт или Дрезден.
Сара Вагенкнехт гледа към Бундестага. Тя вече заяви, че няма да участва в коалиционните преговори в Тюрингия и Саксония. Нейният интерес е към националната политика. Дори бих казал, че в момента се опитва да скара националните и регионалните структури на Християндемократическия съюз, който би спечелил изборите догодина, и да разклати още повече лодката на тройната коалиция на Олаф Шолц и така да увеличи шансовете си за Бундестага."
Преди пет години, когато "Алтернатива за Германия" изригна на изборите в Източна Германия, в интервю за "Събота 150" ми казахте, че поляризираното общество има и своите добри страни, защото мобилизира демократичните партии. Сега към десните популисти се прибавиха и леви. На какво го отдавате, проф. Форлендер?
"Разделението се задълбочи. Все още има огромна социално-икономическа разлика между живота в големите градове като Дрезден, Лайпциг, Ерфурт, Йена или Ваймар, и в малки градове и села. А те представляват значително по-голямата част от Източна Германия. Тази пропаст си пролича и в изборните резултати.
Поляризацията понякога има и своите добри страни - мотивира хората да гласуват. Но този път рекордната избирателна активност от 75 процента се оказа в полза на крайната десница и на левите популисти."
Какво означава рекордната избирателна активност, за която в България можем само да си мечтаем?
"За демокрацията това винаги е добър знак, но и знак за високо политическо напрежение. Но, както всичко в живота, и това е амбивалентно - много от негласувалите на предишните избори сега подкрепиха двете антисистемни формации "Алтернатива за Германия" и "Съюз Сара Вагенкнехт". Това са намръщените граждани, които този път решиха да дадат гласност на своето недоволство.
В едно демократично общество това е напълно легитимно, но отсега нататък демократичните партии трябва да видят как ще върнат вярата на тези избиратели в демокрацията. А още по-спешната задача е да разберат причините за недоволството и спешно да предприемат конкретни мерки за подобряване на живота на тези хора. Говоря за работни места, здравеопазване, обществен транспорт."
Къде се коренят причините за това растящо недоволство в Източна Германия? На обединението от 1990 година, последвалата смяна на елитите, пренебрежителното отношение към местните хора или недоволството е породено само от тройната коалиция в Берлин?
"Недоволството от тройната коалиция е крещящо голямо - както на запад, така и на изток. Това не е запазена марка на източните германци. Никога досега германско правителство не е било така недолюбвано както тройната коалиция на Шолц.
Разбира се, тук все пак има особености в поведението на избирателите, които са свързани с прехода сам по себе си и с комунистическото минало. Тук все още има хора, които страдат по миналото. Не толкова по диктатурата, колкото по обществения живот - по задружния и уреден живот, сигурността на трудовия пазар, социалните придобивки, достъпната култура, гарантираната семейна почивка и т.н. Но никой не си дава сметка, че този живот доведе до тоталното заличаване на индивидуализма във всички измерения - собствено мнение, инициативност, предприемачество и особено отговорност. Затова до ден днешен ще чуете, че хората искат държавата да се погрижи за тях, а политиците - съвсем абстрактно - да им решат проблемите. Но демокрацията живее от отговорността на индивида, от поемането на лична отговорност.
Към това настроение прибавете лустрацията, огорчението от пренебрежителното отношение към местните хора и трусовете на икономическия преход. Така недоволството се изражда в яростен протест. И въпреки това искам изрично да подчертая, че действителното икономическо състояние на Източна Германия е значително по-добро от настроението на хората."
Тогава нека Ви попитам - обществото, което описвате, не е ли по-лесно податливо за опростени, лесни отговори на сложни въпроси и процеси? И съответно лесна плячка за популисти - десни и леви, както виждаме от изборните резултати?
"Както винаги трябва да се диференцира. През 60-те години Националдемократическата партия, която все още съществува, беше много силна в Западна Германия. Тя е приемник на партията на Хитлер и през 60-те беше представена в седем от 11-те регионални парламента, а през 1969 година не й достигнаха два процентни пункта, за да влезе в Бундестага. Днес по стъпките на Националдемократическата партия върви "Алтернатива за Германия" - както в Източна, така и в Западна Германия. Тя се храни с недоволството на германците от правителството.
В Източна Германия си пролича първо, но вероятно ще видим такова развитие и на запад - традиционните партии губят връзката с избирателите. Християндемократите, социалдемократите, Зелените, либералите - тези утвърдени партии доскоро представляваха определени обществени прослойки - католици, работещи, еколози или бизнесмени. Това отдавна вече не е така. Нещо повече - тази обвързаност в бившата ГДР изобщо не е съществувала. Тези партии бяха привнесени тук след обединението. Те не съумяха, или не пожелаха, или подцениха значението от изграждането на силни местни структури. Точно това обаче направи "Алтернатива за Германия". Затова тя е партията, която е най-близо до хората. Затова тя е партията, която няма скоро да изчезне от Източна Германия."
